– Защо повика точно мен? Какво иска от мен?
– Ти си една от нас?
– В мен няма магия.
– Това, че не си вещица, не означава, че в теб няма магия. Нали имаш сърце и душа. Ти си също толкова силна и смела, и вярна като Кател.
– Никога не съм усещала подобно нещо. Сякаш всичко останало изчезна и остана само гласът му. И моята собствена ужасяваща нужда да се отзова.
– Ще ти направя амулет за защита и ще го носиш винаги със себе си.
Мийра вече се бе стоплила и свали якето си.
– Вече си ми правила амулети.
– Ще ти направя нов, по-силен, по-специфичен, да кажем. – Поднесе чая. – Сега ми разкажи всичко, колкото е възможно по-подробно.
След като разказа, Мийра се облегна назад.
– Беше само за минута или две, както сега осъзнавам. Струваше ми се, че всичко се случва много бавно, като насън. Защо просто не ме унищожи на място?
– Напразна загуба на красива девойка.
– От доста време не съм никаква девойка. – Тя отново потрепери. – О, каква ужасна мисъл е това. По-лошото е, че можеше да ида доброволно.
– Когато си под заклинание, не действаш доброволно. Вярвам, че би се възползвал от теб, ако беше минала през преградата – би те отвел в друго време, би се възползвал от тялото ти и би направил всичко, за да те привлече на своя страна.
– Не би могъл да го стори с никакво заклинание. Никакво.
– Не би могъл, не, не и това. Но както сама каза за Фин, той не разбира семейството и любовта. – Брана улови ръката на Мийра, допря я до бузата си. – Би искал да те нарани Мийра, защото така ще нарани всички нас. Ще носиш амулета, който ще ти направя.
– Непременно.
– Трябва да кажем на останалите. Бойл също трябва да е по-предпазлив. Но близо до него са Айона и Фин. Хубаво е ти да останеш тук, с мен и Конър.
– Не мога.
– Знам колко цениш личното си пространство – аз най-добре те разбирам – но докато не решим какво ще правим оттук нататък, най-добре е да…
– Аз го целунах.
– Какво? Какво каза? – Слисана, Брана се обърна рязко. – Целунала си Кеван? Но нали каза, че не си минала отвъд. Какво…
– Конър. Целунах Конър. Снощи. Направо му се нахвърлих на пътя. За миг си изгубих ума, това е всичко. Цялото това летене, това, че го видях полумъртъв на пода в кухнята на Фин, болката по лицето му, когато започнахте да го лекувате. Мислех си, че е мъртъв, а после се оказа, че не е, след това целият трепереше и едновременно гореше, а после пък откъсна бутчето на пилето и го задъвка, все едно няма нищо, още преди дори да е облякъл ризата си. Всичко направо ми размъти мозъка, така че се хвърлих на врата му и го целунах.
– Виж ти – отрони Брана, след като Мийра си пое дъх.
– Но спрях – искам да знаеш това – добре де, след втория път спрях.
Макар ъгълчето на устните ѝ да потрепна леко, тонът ѝ бе съвсем равен.
– Вторият път ли?
– Аз… то… той… Беше откачена реакция на случилото се вечерта.
– Ами той също ли реагира откачено… на случилото се?
– Като се замисля, трябва да отбележа, че първата целувка го свари неподготвен, което изобщо не е чудно. Колкото до втората… мъж е все пак.
– Мъж е, вярно.
– Но не продължихме. Искам ясно да го заявя. Накарах го да ме остави и да се върне тук. Нищо друго не е станало.
– Защо?
– Защо ли? – Мийра само я изгледа невярващо. – Той ме остави пред апартамента, както ти казах.
– Защо не се качи с теб?
– С мен? Трябваше да се върне у дома, при теб.
– О, глупости, Мийра. – Раздразнението ѝ стана явно.
– Няма да ме използвате като извинение.
– Нямах това предвид, изобщо. Аз… мислех, че ще се подразниш или развеселиш, или поне озадачиш. Но не е така.
– Нищо такова, не, и ни най-малко не съм изненадана. Но съм се питала защо ви отнема толкова време да стигнете дотук.
– Дотук?
– Да бъдете заедно.
– Заедно? – Искрено шокирана, Мийра скочи на крака.
– Аз и Конър. Не, не може да бъде.
– И защо не?
– Защото сме приятели.
Брана отпи от чая си, загледа се в огъня.
– Когато си мисля за любовник, който да докосне не само тялото, си мисля за приятел. Да имаш само огън без топлината? Може да се получи и понякога е достатъчно, но не съвсем.
– А какво се случва с приятеля, когато вече не ти е любовник?
– Не знам. Гледам родителите ни, на двама ни е Конър, които още са щастливи. Няма безоблачно щастие ден след ден, а и кой би изтърпял подобно нещо? Но са щастливи и а пълен синхрон през повечето време.
– А аз виждам своите.
– Знам. – Брана се пресегна и улови ръката на Мийра, за да я дръпне да седне отново. – Онези, които са ни създали, са ни дали различно място, от което да тръгнем в живота, нали? Аз искам, когато си позволя да мечтая, да имам това щастие и този синхрон. А ти изобщо не си позволяваш да искаш нещо, защото виждаш покварата, страданието и егоизма във всичко.