Фин понечи да откаже, после осъзна, че много отдавна не е излизал на разходка със соколи с Конър.
– С удоволствие, но ще си донеса собствена екипировка.
Конър вдигна очи и забеляза Мерлин в небето.
– Ще дойде ли с нас? Ще се довериш ли на някого от клиентите да го вземе?
– На него също ще му хареса.
– Значи, ще бъде като едно време.
Докато Фин отиде да си вземе нещата, Конър хвърли поглед към часовника си. Веднага щом намереше време, щеше да потърси Мийра. Имаха важни неща за обсъждане, независимо дали ѝ харесваше, или не.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Сякаш денят ѝ и бездруго не беше напрегнат, Мийра получи и тревожно обаждане с много сълзи от майка си, което я накара да хукне да търси Бойл.
Седеше в офиса си навъсен, както правеше винаги, когато се занимаваше с документи.
– Бойл.
– Защо числата никога не излизат първия път, като ги събереш? Защо става така?
– Не мога да кажа. Бойл, съжалявам, но трябва да те помоля да изляза от работа. В къщата на майка ми е имало пожар.
– Пожар ли? – Той скочи от мястото си зад бюрото, сякаш се канеше лично да хукне да гаси.
– Инцидент в кухнята според мен. Трудно можех да изкопча нещо от нея, понеже е изпаднала в истерия. Все пак разбрах, че не е пострадала, нито е останала без покрив над главата. Но няма как да знам колко е зле положението, така че…
– Върви. Хайде, тръгвай. – Заобиколи бюрото, хвана я за ръка и я задърпа навън от офиса си. – Само ми кажи какво точно е станало веднага щом можеш.
– Ще се обадя. Благодаря. Ще поработя по-дълго утре за компенсация.
– Хайде, тръгвай вече, за бога.
– Добре, добре.
Скочи в колата си.
Нямаше да е нищо сериозно, повтаряше си сама. Освен ако не беше. Човек никога не знаеше кое какво е с Колийн Куин.
Майка ѝ говореше през сълзи по телефона, думите ѝ бяха завалени, хлипаше. Нещо за кухнята, дима, изгоряло.
Може и да беше ранена.
Образът на Конър и огромната черна рана с мехури върху ръката му изникна в съзнанието ѝ.
Изгоряло.
Кеван. Обзе я страх от мисълта, че той може да е имал нещо общо е това. Нима е нападнал майка ѝ, задето тя самата в крайна сметка бе устояла на зова му?
Мийра натисна рязко газта, вземаше с висока скорост завоите и летеше с разтуптяно сърце към малката спретната къщичка, сгушена заедно с още няколко, подобни на нея, точно в края на градчето.
Къщата си беше на мястото – не се виждаха никакви поражения по белите стени, сивия покрив, китната малка градинка пред вратата. “Китна” бе точно описание, тъй като малките градинки до предната и задната врата на къщата бяха единственото, от което майка ѝ истински се интересуваше.
Бутна малката порта, която лично бе боядисала напролет, и изтича по алеята, докато ровеше в чантата си за ключовете, понеже майка ѝ държеше вратите да са затворени ден и нощ заради опасността от крадци, изнасилвани и извънземни нашественици.
Но Колийн изтича навън, стиснала ръце пред гърдите си като в молитва.
– О, Мийра, слава богу, че дойде! Какво ще правя? Какво ще правя сега?
Хвърли се в прегръдките на Мийра, хлипаща, трепереща от отчаяние.
– Не си ранена, нали? Сигурна ли си? Дай да видя дали не си ранена.
– Изгорих си пръстите. – Тя вдигна ръка като дете, за да покаже къде я боли.
Нямаше нищо, установи с облекчение Мийра, което да не зарасне с малко мехлем.
– Добре, добре. – За да я успокои, Мийра целуна леко изгореното място. – Това е най-важното.
– Ужасно е! – настояваше Колийн. – Кухнята е съсипана. Какво ще правя? О, Мийра, какво ще правя сега?
– Хайде да видим и ще преценим, нали?
Лесно успя да обърне Колийн в правилната посока и да я издърпа навътре. Мийра бе наследила ръста си от отдавна отсъстващия си баща. Колийн бе дребничка като кукла малка, стройна и винаги безукорно облечена и нагласена, житейски факт, който често караше Мийра да се чувства като тромава мечка, повела на разходка пудел с Отлично родословие.
Никакви поражения в преддверието, отдъхна си отново Мийра, макар да надушваше дима и да виждаше тънки струйки да се носят под тавана.
Дим, каза си тя с облекчение, не мъгла.
С три крачки се озова в малката кухня с трапезария, където димът се стелеше в плътна пелена.
Не беше съсипана, но определено всичко бе нагоре с краката. Но бъркотията съвсем не бе причинена от зъл магьосник, а от непохватна и немарлива жена.
Стиснала с една ръка майка си, Мийра се огледа внимателно.
Тавата с изгорял агнешки бут, която сега бе изсипана на пода до опърлена и прогизнал а от вода кухненска кърпа, говореше ясно за случилото се.
– Изгорила си агнешкия бут – предпазливо изрече Мийра.