– Реших да изпека агнешко, понеже Донал и приятелката му ще дойдат на вечеря по-късно. Не одобрявам това, че ще живеят заедно, преди да се оженят, но все пак съм му майка.
– Решила си да изпечеш бут – измърмори Мийра.
– Донал много обича агнешко бутче, както знаеш. Излязох само за малко отзад. Имах охлюви в градината си и отидох да сменя бирата в капана.
Колийн размаха възбудено ръце към кухненската врата, сякаш дъщеря ѝ можеше да е забравила къде е градинката.
– Нападат циганчетата ми, затова трябваше да се погрижа.
– Добре. – Мийра влезе навътре и се зае да отваря прозорците, понеже Колийн бе пропуснала да го направи.
– Не се бавих много, но след като вече бях навън, реших да откъсна цветя за свеж букет на масата. Винаги е хубаво да има свежи цветя, когато очакваш гости за вечеря.
– Хм – измърмори само Мийра, докато вдигаше цветята, разпилени върху мокрия под.
– Влязох вътре и цялата кухня беше в дим. – Колийн продължаваше да размахва безпомощно ръце, докато се озърташе с насълзени очи наоколо. – Изтичах до фурната, а там агнешкото гореше, затова взех кърпата да го извадя.
– Виждам. – Мийра изключи фурната, намери нова кърпа, вдигна тавата, после и овъгленото бутче.
– Кърпата някак се запали и пламна. Трябваше да пусна всичко и да занеса тавата в мивката, където бях наляла вода за картофите.
Докато майка ѝ кършеше пръсти, Мийра събра картофите и струпа всичко в мивката, където по-късно щеше да разтребва.
– Съсипана е, Мийра, всичко е съсипано! Какво ще правя? Какво ще правя сега?
Познатата смесица от раздразнение, примирение и безсилие отново я обзе. Приела съдбата си, Мийра подсуши ръцете си, като ги избърса в работния си панталон.
– Най-напред иди да отвориш прозорците в преддверието, докато аз избърша пода тук.
– Димът ще изцапа боята, нали, Мийра, а и виж там на пода, изгорено е от пламналата кърпа. Не смея да кажа на хазяина си, иначе ще ме изхвърли.
– Нищо подобно, мамо. Ако боята е изцапана, ще я почистим. Ако подът е обгорял и него ще оправим. Отвори прозорците, после сложи малко от мехлема на Брана на пръстите си.
Но Колийн само стоеше на мястото си, стиснала ръце, с насълзени сини очи.
– Донал и приятелката му ще дойдат в седем.
– Едно по едно, мамо – отвърна Мийра, докато бършеше пода.
– Не можах да му кажа за катастрофата тук. Не и докато е на работа.
“Но можа да се обадиш на мен, помисли си Мийра, понеже никога не си разбирала, че една жена може да работи, да иска да работи и да има нужда от работата си, както и всеки мъж.”
– Прозорците – каза само тя.
Майка ѝ не таеше никакви лоши мисли в душата си, напомни си Мийра, докато чистеше пода, който съвсем не бе обгорен, а само изцапан със сажди от кърпата. Тя дори не бе егоистка в обичайния смисъл на думата, а просто безпомощна и зависима.
Но каква вина имаше всъщност, след като цял живот е била обгрижвана и закриляна? От родителите си, после от съпруга си, а сега от децата.
Никога не е била научена да се справя с живота, нали така? Нито пък, с горчивина си помисли Мийра, докато се взираше упорито в тавата, как да опече проклетото агнешко бутче.
След като изстиска добре парцала от кухненския под, тя спря за миг, за да прати съобщение на Бойл. Нямаше смисъл да се тревожи и той.
Няма пожар, а само овъглено агнешко бутче и голяма бъркотия. Никакви други поражения.
Мийра изнесе навън месото и го хвърли в кофата за боклук, след което обели картофите и ги остави да изсъхнат, понеже бяха още сурови, след като майка ѝ беше забравила – и слава богу – да включи котлона.
Накисна тавата в мивката, сложи чайника на котлона, докато Колийн междувременно се вайкаше как хазяинът щял да я изгони от къщата.
– Седни, мамо.
– Не мога да седна, толкова съм разстроена.
– Седни. Ще пийнеш чай.
– Ами Донал? Какво ще правя? Съсипах кухнята, а те ще дойдат за вечеря. Ами хазяинът, това сигурно ще го ядоса страшно.
Мийра прехвърляше наум таблицата за умножение – умножението по седем всеки път я затрудняваше. Така успяваше да се сдържи да не се развика, когато се обърна към майка си.
– Първо се огледай наоколо. Кухнята не е съсипана, нали?
– Но аз… – Сякаш едва сега я виждаше за първи път, Колийн запърха с мигли. – О, май се е изчистила добре, нали?
– Така е.
– Още усещам дима.
– Ще оставим прозорците отворени още малко и миризмата ще изчезне. В най-лошия случай ще изтъркаме добре стените. – Мийра направи чай, сложи няколко шоколадови курабийки върху една от красивите десертни чинийки на майка ѝ и понеже ставаше дума точно за Колийн, добави бяла ленена салфетка. – Седни и си изпий чая. Дай да ти видя пръстите.