– Много по-добре са. – С усмивка на уста Колийн ги вдигна пред лицето ѝ. – Брана много я бива, прави такива страхотни кремове, лосиони, ароматни свещи. Много обичам да пазарувам в “Тъмната вещица”. Винаги си намирам някоя красива дреболийка. Магазинчето е страхотно.
– Така е.
– А и тя се отбива понякога, носи ми мостри, които иска да изпробвам.
– Знам. – Както и знаеше, че целта е Колийн да може да получи красивите си дреболийки, без да плаща прекалено скъпо.
– Брана е много хубаво момиче и винаги е толкова елегантна.
– Вярно е – съгласи се Мийра, която Отлично знаеше, че Колийн би искала и нейната дъщеря да се облича елегантно, вместо да нахлузва дрехи, подходящи за конюшнята.
“Явно ще продължим да се разочароваме взаимно, мамо, нали така?” – помисли си тя, но не каза нищо повече.
– Кухнята наистина е почистена добре, Мийра, благодаря. Но сега нямам нищичко, нито пък време, за да приготвя хубава вечеря за Донал и приятелката му. Какво ще си помисли за мен Шарън?
– Ще си помисли, че си имала лек инцидент в кухнята, затова си се обадила в хотела на Раян и си направила резервация за трима ви.
– О, но…
– Ще се обадя и те ще пишат вечерята на моята сметка. Ще вечеряте прилично, а после ще се върнете тук за чай и десерт – който ще ида да взема от кафенето на Монк след малко. Ще го поднесеш на хубавия си порцеланов сервиз и всичко ще бъде наред. Ще прекарате една приятна вечер заедно.
Страните на Колийн порозовяха от удоволствие.
– Това звучи добре, направо прелестно.
– Мамо, спомняш ли си кой е правилният начин да реагираш при пожар в кухнята?
– Трябва да се хвърли вода върху огъня. Така направих.
– Най-добре е да се задуши. Пожарогасителят е в килера с парцала. Нали помниш? Фин ти го даде, а Донал направи специални скоби, за да е винаги подръка, на стената на малкия килер.
– О, изобщо не се сетих, толкова бях разстроена. А и надали щях да си спомня как се използва.
И това беше вярно, помисли си Мийра.
– Ако не се сетиш за това, можеш да изсипеш върху огъня сода за хляб или пък по-добре просто да го покриеш с капак от някоя тенджера и да го оставиш без въздух. А най-добре е да не излизаш от кухнята, докато готвиш. Можеш да нагласиш таймера на фурната, така че да не си закотвена в стаята, докато печеш месо или сладкиш.
– Така смятах да направя.
– Сигурна съм.
– Съжалявам за притесненията, Мийра, наистина.
– Знам, а и всичко вече е оправено, нали? – Леко докосна с длан ръката на Колийн. – Мамо, няма ли да си по-щастлива, ако живееш по-близо до внуците си?
Мийра отдели известно време в обгрижване на зрънцето, което току-що бе посяла в съзнанието на майка си, после се отби в кафенето и купи хубава сметанова торта, кифлички и пастички. Отиде до ресторанта и се уговори с управителя – неин приятел от училище, след което се върна при майка си.
И понеже бездруго имаше главоболие, реши да се прибере направо у дома и звънна на сестра си.
– Морийн, време е да се погрижиш за мама.
След цял час спорове, преговори, викове, смях и съчувствия по телефона тя извади таблетки против главоболие и изгълта няколко с вода от мивката в банята.
Погледна се продължително в огледалото. Липсата на достатъчно сън бе оставила следи в сенките под очите ѝ. Умората от всякакъв род бе добавила напрежение в погледа ѝ, както и бръчка между веждите, която тя потърка с раздразнение.
Още един такъв ден, помисли си тя, и щяха да са ѝ необходими всички кремове и лосиони на Брана – както и малко заклинание за разкрасяване – за да не изглежда като парцал.
Имаше нужда да остави всичко настрани поне за една нощ, по дяволите, каза си тя. Конър, Кеван, майка ѝ, цялото семейство. Една спокойна нощ, реши тя, по пижами и дебел пласт от крема за лице на Брана. Щеше да си отвори бира и малко чипс или каквато там храна намери, да позяпа телевизия.
Не можеше и да си мечтае за повече.
Избра да почне с бирата – нямаше да е за първи път да влиза със студена бира в ръка под горещия душ, за да измие умората от деня – и тъкмо се запъти към кухнята, когато някой затропа по вратата.
– Махай се – измърмори тя, – който и да си, и не се връщай повече.
Който и да беше навън, почука отново и тя отново би го пренебрегнала, но той продължи:
– Отвори, Мийра. Много добре знам, че си вътре.
Конър. Вдигна очи към тавана, но тръгна към вратата.
Отвори я.
– Настроила съм се за тишина и спокойствие, така че върви някъде другаде.
– Чух за пожар у майка ти?
– Всичко е наред. Хайде, върви си.
Той я изгледа с присвити очи.