Облегна глава назад, затвори очи.
– Успокои ли я?
– Почистих бъркотията – беше заляла целия под в кухнята с вода и картофи – и мога само да съм благодарна, че е забравила да включи котлона за картофите, така че не се наложи да се разправям с пораженията от вряла вода. Сега би трябвало да е на вечеря в хотела на Раян с Донал и приятелката му.
Той разтри с длан бедрото ѝ за успокоение.
– За твоя сметка.
– Парите са най-малкото. Звъннах на Морийн и ѝ поставих въпроса ребром. Неин ред е, по дяволите. Мери Клеър живее много далеч. Но от Морийн, мама може да ходи на гости на Мери Клеър и нейните деца, както и да се връща тук. А брат ми… Жена му е чудесна, но за мама ще е по-лесно да живее с дъщеря си, отколкото с жената на сина си, според мен. А и Морийн има достатъчно място в къщата и мил и спокоен мъж.
– Какво иска майка ти?
– Иска баща ми да се върне, иска си стария живот, но понеже това няма да стане, ще бъде щастлива с децата.
Много се разбира с деца, обича ги, безкрайно търпелива е. В крайна сметка Морийн се съгласи с мен, поне е склонна да опита. Вярвам – кълна се в това – че ще е най-добре за всички. Ще помага много на Морийн за децата, а и те я обожават. Ще бъде щастлива там в по-голяма, по-хубава къща и далеч оттук, където има прекалено много спомени от миналото.
– Мисля, че си права, ако това има значение за теб.
Тя отново въздъхна, отпи глътка.
– Има. Тя не е човек, който може да живее добре и комфортно сам. Донал трябва да върви по своя път. Аз – по моя. Морийн е отговорът на проблемите ни, а и за нея ще бъде от голяма полза майка ни да е в дома ѝ и да се грижи за децата, докато тя излиза по задачи.
– Планът устройва всички. – Потупа я по ръката, после стана, защото таймерът звънна. – Сега ще хапнем пица и ще ми разкажеш каква е тази работа с Кеван.
Не беше планирала така вечерта си, но установи, че се отпуска въпреки всичко. Пицата, която хапваха, седнали па дивана в хола, запълни дупката в стомаха, за която не бе подозирала, докато не хапна първия залък. А и втората бира ѝ се отрази много добре.
– Както казах на Брана, всичко бе някак омекотено и сякаш насън. Сега разбирам какво е имала предвид Айона, когато ни разказваше за случката с нея миналата зима. Сякаш се носиш над земята и не си напълно в тялото си. Студ – измърмори тя. – Бях го забравила.
– Студа?
– Точно преди това изведнъж застудя. Дори извадих ръкавиците от джоба си. И се появи силен вятър. Светлината стана по-различна. Сутринта беше ясно, както казаха в прогнозата, но после стана мрачно и сиво. Помислих си, че облаци са закрили слънцето, но…
Сега се върна назад в мислите си с чисто съзнание, за да се опита да види ясно какво се е случило.
– Сенки. Имаше сенки. Как може да има сенки бе слънце? Бях го забравила, не казах на Брана. Бях прекалено напрегната, предполагам.
– Всичко е наред. Сега ми каза на мен.
– Сенките се движеха е мен и сред тях ми беше топло – но не беше така, Конър. Замръзвах, но си мислех, че ми е топло. Има ли някакъв смисъл в това?
– Ако имаш предвид дали те разбирам, да. Магията му е студена, както е и тъмна. Топлината е била само трик на ума ти, както и желанието.
– Останалото е както ти казах. Викаше ме по име, а аз стоях там с протегната ръка, готова да разтворя лианите копнееща да мина отвъд, толкова силно желаеща да отвърна на този зов. И Ройбиър и Кател ми се притекоха на помощ.
– Когато решиш да вървиш пеша от работа до къщата или ако си на обиколка с клиенти, стой далеч от това място, доколкото е възможно.
– Разбира се. По навик минавам оттам, но навиците се променят. Брана ми направи амулет за всеки случай. Както и Айона, а после и Фин.
Конър бръкна в джоба си, извади малка торбичка.
– И аз.
– С това темпо джобовете ми ще са пълни с магически торбички.
– Направи така: дръж една близо до вратата тук, една в колата си, една близо до леглото – в съня сме уязвими. А и една в джоба си. – Сложи торбичката в ръката ѝ, затвори пръстите ѝ в здрава хватка – Винаги, Мийра.
– Добре. Това е чудесен план.
– И носи това. – От джоба си той измъкна дълга и тънка кожена каишка, върху която бяха нанизани лъскави мъниста.
– Красиво е. И защо да го нося?
– Направих го, когато бях на шестнайсет. Тук има сив халцедон, по малко яспис и нефрит. Халцедонът предпазва от тъмна магия, а нефритът защитава от психична атака каквато току-що си преживяла. Ясписът изобщо е полезен като протекция. Затова ще го носиш, нали?
– Добре. – Тя сложи колието на шията си. – Можеш да см го вземеш обратно, когато приключим с това. Отлична изработка – добави тя, загледана внимателно. – Но ти винаги си бил много сръчен в ръцете.