Изпи кафето си, без да добави обичайната солидна доза сметана.
– Кълна се, че скоро ще дойде време, когато няма да стъпя в кухнята поне месец.
– Напълно го заслужаваш. Не говоря на никого конкретно – добави бързо Мийра, докато миеше картофи. – Само правя общи наблюдения.
– Проклетият Кеван – мърмореше Брана, докато вадеше продукти от хладилника. – Ще го убия със собствените си ръце, кълна се и в това, задето ме кара да посрещам изгрева на слънцето толкова често. Яйцата ще бъдат приготвени бъркани и ако някой не ги харесва, да не ги яде.
Мийра мъдро си замълча и само сложи картофите да се варят.
Като си мърмореше ядно през цялото време, Брана сложи наденички в тигана, после и бекон, наряза хляб на филийки.
После пийна още кафе.
– Дай да те погледна.
Мийра понечи да отвърне, че е добре, но се въздържа и просто вдигна леко ризата си.
Брана сложи пръсти върху мястото – откъде знаеше къде точно да пипне, – натисна лекичко. Мийра усети затопляне, после то отмина.
Брана я погледна в очите, прегърна я и я стисна здраво.
– Излекувано е напълно. По дяволите, Мийра. По дяволите.
– Не започвай и ти. Вече си чух лекцията от Конър. Човек ще рече, че съм била изкормена, а не просто одраскана.
– Да не мислиш, че не е искал точно това? – Брана отстъпи крачка назад, притисна длани до очите си. Вдиша няколко пъти дълбоко, преди да ги свали. – Добре. Да приключваме с проклетата закуска. Конър Шон Майкъл О’Дуайър! Довлечи си задника тук и направи нещо за закуската, освен да я ядеш!
Понеже се появи само след секунда, беше ясно, че брат ѝ е чакал тя да се успокои.
– Каквото кажеш. Мога да приготвя яйцата.
– Не ги докосвай даже. Ти сложи масата, а аз явно ще готвя за шестима до края на живота си. И когато си готов, вземи да препечеш хляба.
Картофите вече бяха в тигана, когато другите пристигнаха.
– Добре ли си? – Айона отиде право при Мийра. – Сигурна ли си?
– Сигурна съм. Чувствам се страхотно и преливам от енергия заради онзи еликсир, който ми дадоха да изпия.
– Дай да видя. – Фин избута Айона встрани.
– Трябва ли да си вдигам ризата за всички? – Но го направи и само леко се намръщи, когато Фин я докосна с длан. – Брана вече ме прегледа.
– Той е от моята кръв. Ако има дори и най-малката следа от него, ще разбера. Но няма нищо. – Фин внимателно оправи ризата ѝ. – Няма да позволя да те нарани, сестричке.
– Знам. Вярно, че имаше един страшен миг, който не бих искала да се повтори, но колкото до останалото… Беше вълшебно. Ти си бил веднъж с Айона – обърна се тя към Бойл.
– Да, затова знам какво е усещането. Сякаш сънуваш, но по-скоро е като да говориш, вървиш и правиш разни неща в съня. Малко ти се замайва главата.
– Трябва да седнеш – посъветва я Айона. – Седни. Аз ще помогна на Брана да довърши закуската.
– Недей – твърдо отсече Брана. – Бойл, само ти не си с две леви ръце в кухнята от цялата тайфа. Разбъркай яйцата, моля те, аз почти приключвам тук.
Той отиде при нея до печката, после изсипа разбитите яйца от купата в тигана, където тя вече бе разтопила масло.
– Добре ли си? – попита я Бойл.
Брана се облегна за миг на рамото му.
– Ще се оправя.
Изключи котлона под картофите и започна да ги вади от мазнината с решетеста лъжица и да ги прехвърля върху хартиени кърпи, за да се отцедят.
– Спрете, просто спрете и двамата. Всеки обвинява себе си, което е глупаво. Никой от двамата не е виновен. Единствено Кеван, затова престанете. Моята кръв, моят брат – продължи тя, преди някой от двамата да отговори. – Дрън-дрън. И какво от това? Всички сме замесени. Защо първо не разберем точно какво се е случило, преди да почнем да се обвиняваме един друг?
– Бъдещата ти съпруга много обича да командва, братко мой – каза Фин на Бойл. – Но е много мъдра. Сядай, Айона, и ти, Мийра. Аз ще донеса кафето.
Айона седна и чинно скръсти ръце върху масата.
– Много мило от твоя страна.
– Не си насилвай късмета – предупреди я Мийра и седна до нея.
Под вещите напътствия на Брана Бойл сервира яйцата върху огромно плато заедно с наденичките, бекона, печените домати и кървавицата с овес.
Донесе всичко това на масата, където Фин тъкмо сервираше кафето, а Конър наливаше сок в чашите.
– Разкажи ни какво стана – обърна се Фин към Конър.
– Започна обичайно – сякаш си напълно буден и в съзнание, но едновременно с това си някъде другаде. Бяхме в Клеър, макар отначало да не се досетих. В Клеър по времето на Иймън.
Продължи с историята, докато всички си сипваха от огромното плато с храна.
– Елен рогач? – прекъсна го Брана. – Истински ли беше, или ти си го довел в съня?