– Сигурен ли си? Заради музиката и светлината? – Мийра отмести поглед от него към Брана, после обратно. – Ами добре тогава. Значи, ще свирим по-силно и ако ми направиш една услуга, предвид случилото се, ще използваш каквото имаш, за да накараш лампите да светят още по-ярко.
Конър я целуна, изправи я на крака.
– Не, в теб няма и помен от слабост.
Късно през нощта, след като бяха свирили и танцували до изтощение, Конър я държеше здраво в прегръдките си в леглото. Не можеше да я пусне. Картината беше постоянно пред очите му – замаяният поглед в очите ѝ, когато бе пристъпила от светлината в мрака.
– Използва трикове и бърника в мислите ни, знае много хитрости и е достатъчно силен, за да проникне зад преградите ни. – Докато говореше, галеше с пръст мънистата, които тя носеше. – Ще измислим нещо по-силно.
– Не напада Бойл по този начин. Прав ли е Фин? Защото не съм мъж ли го прави?
– Повече тероризира жените, нали така? Убил е мъжа на Сърха, вярно, но го е убил, за да измъчва нея, да прекърши сърцето и духа ѝ. Измъчвал я е многократно през онази последна зима. Има сведения, че е отвличал момичета от замъка и околностите.
– Въпреки това се стреми да се докопа до момчето, до Иймън.
– Ако момчето го няма, момичетата ще са по-уязвими според него. Той иска Брана – както онази, която е живяла някога, така и нашата. Усещам го винаги, когато го пусна в мислите си.
Тя се обърна.
– Пускаш го?
– В главата си – само малко. Или когато успея да се промъкна, както го прави той, и да вляза в неговата. Там е студено и тъмно, и толкова изпълнено с алчност и ярост, че ми е трудно да проумея каквото и да било.
– Но да го пуснеш в главата си – дори и само за миг – е много опасно. Той също може да види мислите ти, нали – да ги използва срещу нас? Срещу теб.
– Имам си начини да се защитя. Той не притежава онова, което имам аз, или има само малка частица. Иймън също го притежава, а той много би искал да източи силите на момчето, да ги вземе за себе си.
Конър лениво поглаждаше косата ѝ, която бе освободил от плитката. Въпреки всичко изпитваше странно удоволствие от това просто да бъде до нея, топлите им тела да се докосват, да си говорят приглушено в тъмнината.
– Толкова малко ни притесняваше, преди Айона да се появи. Докато към Фин е безпощаден от деня, в който белегът се появи на рамото му.
– Той никога не говори за това, нашият Фин, или почти никога.
– С мен говори – каза ѝ Конър – и понякога с Бойл. Но имаш право, дори и това е рядко. Нещата напълно се промениха, след като белегът на Кеван се появи върху него.
И отново се промениха коренно, след като Айона дойде тук. В онези първи седмици Кеван я нападаше непрекъснато, не само защото е жена, а и заради неопитността ѝ – тя тепърва научаваше какво притежава и как да го използва.
И нея смяташе за слаба.
– Тя му доказа, че греши.
– Както и ти неведнъж вече. – Целуна я по челото, по слепоочието. – Но няма да спре да опитва. Ако нарани теб, ; наранява всички ни. Това го вижда много ясно, макар да не го разбира напълно, защото никога не е обичал някого през цялото си съществуване. Как мислиш, какво ли е да . Съществуваш толкова дълго, поколения наред, и никога да не познаеш любовта – да даваш и да получаваш любов?
– Хората живеят и без нея – или поне се справят с живота си – без да измъчват и убиват другите заради това.
– Не го изтъквам като извинение.-Сега той се надигна на лакът, за да я погледне в очите. – Той може да омагьоса някоя жена и да вземе тялото ѝ, както и силата ѝ, ако има такава. Да желаеш без любов – без да изпитваш любов към ; никого и нищо – това е мракът. Колкото до онези, които минават през живота си единствено изпитали желанието? Мисля, че това са тъжни създания или зли. Именно сърцето ни помага да минем през трудните моменти, то ни носи радост.
– Брана казва, че твоята сила извира от сърцето. – Мийра леко начерта кръст върху гърдите му с пръста си.
– Така мисли тя и е вярно донякъде. Не бих могъл да съществувам, ако не чувствам. Той чувства. Похот и ярост, алчност и нищо друго, което да облекчи дните му. Да вземе онова, което имаме, няма да му е достатъчно. Няма да го задоволи изобщо. Иска ние да познаем мрака, който той обитава, за да страдаме в него.
Думите му я накараха да изтръпне и тя се стегна вътрешно.
– Това ли откри в съзнанието му?
– Донякъде. Отделни части мога просто да видя. И за един миг тази вечер знаех какво изпитва – ужасяваща радост, че може да те отнеме от мен, от нас, от самата теб.