Косата му беше по-дълга и сплетена назад. Приближи се мълчаливо, яхнал едър червеникавокафяв кон, който, каза си тя, можеше да мине в галоп през половината страна, без да се задъха.
– Добра вечер – викна за поздрав Конър.
– И на теб, и на твоята лейди. – Иймън слезе с едно плавно движение. Вместо да завърже коня, той само метна юздите на гърба му. От начина, по който дорестият кон стоеше – изваян като статуя под лунните лъчи – бе ясно, че няма да помръдне или избяга от господаря си.
– Доста време е минало за теб – отбеляза Конър.
– Пет години. Сестрите ми и съпрузите им живеят в Ашфорд. Брана има две деца – син и дъщеря – и още едно ще се роди съвсем скоро. Тийгън чака дете. Първото за нея.
Погледна към колибата, после към надгробния камък на майка си.
– Върнахме се у дома.
– Да се биете с него.
– Това е най-силното ми желание. Но той е в твоето време и това е истина, която не мога да отрека.
Висок и строен, с кристалното ястребово око на шията, Иймън отново погледна към гроба на майка си.
– Тийгън дойде тук преди мен. Видяла е онази, която ще се роди след нея. Била е тук, когато Тийгън се е изправила срещу Кеван. Ние сме тримата, първите, но онова, което сме, което имаме, ще предадем на вас. Това е всичко, което мога да видя.
– Ние сме шестима – каза Конър. – Тримата и още трима. Моята лейди, мъжът на братовчедка ми и един приятел, много силен приятел. – И понеже момчето се беше превърнало в мъж, Конър реши, че е време да заговори за това. – Приятелят ни е Финбар Бърк. Той е от кръвта на Кеван.
– Белязан ли е? – Също като Мийра и Иймън сложи ръка върху дръжката на меча си.
– Не по своя воля или дело.
– Кръвта на Кеван…
– Бих му поверил живота си и съм го правил. Бих му доверил живота на моята лейди, а нея обичам повече от всичко на света – макар тя да не го вярва. Ние сме шестима – повтори Конър – и той е един от нас. Ще се бием с Кеван. Ще го унищожим завинаги. Кълна се.
Конър извади меча на Мийра и стиснал го здраво в ръка, отиде до надгробния камък. Поряза дланта си, остави кръвта да покапе върху земята.
– Давам кръвна клетва, че ще го унищожим.
Бръкна в джоба си и без изненада намери там зюмбюла.
Използва меча, за да направи малка ямка, в която да го засади.
– Дадох обещание и сега го изпълнявам.
Завъртя пръст във въздуха, изтегли от него влага и остави кръвта и водата да се излеят върху пръстта.
Отстъпи крачка назад и видя заедно с другите двама как цветето пораства и камбанките му стават двойно повече.
– Оставих я и тръгнах. – Иймън гледаше към гроба. – Нямах избор, такава беше волята ѝ. Сега се връщам като мъж. Каквото мога да направя, каквато сила ми е дадена, ще го направя и ще я използвам. Дадох обещание и го спазвам. – Той протегна ръка на Конър. – Не мога да се доверя на този потомък на Кеван, но вярвам на теб и онези, които стоят редом с теб.
– Той е един от нас.
Иймън погледна към гроба, към цветята, колибата.
– Значи, сте шестима. – Докосна амулета си, който бе същият като на Конър, после камъка на кожената каишка, който Конър му беше дал. – Всичко, което сме и имаме, е с вас. Надявам се, че ще се видим отново, когато това свърши.
– Когато всичко свърши – съгласи се Конър.
Иймън се качи на коня си, усмихна се на Мийра.
– Можеш да вярваш на родственика ми, милейди, каквото казва, казва го от сърце. Сбогом.
Обърна коня си и си отиде тихо, както бе дошъл.
Мийра понечи да каже нещо… и се събуди рязко в леглото на Конър.
Той седеше до нея с половинчата усмивка, загледан в окървавената си ръка.
– Господи! Човек никога не знае къде ще се озове, когато си легне с теб. Внимавай! Ще изцапаш чаршафите.
– Ще се погрижа за това. – Разтърка длани една в друга, спря кръвта и излекува плитката рана.
– За какво беше всичко това? – попита тя.
– Кратко гостуване при роднини. Чух някои въпроси, получих отговори.
– Какви отговори?
– Ще трябва да ги обмисля внимателно, за да ги разбера. Но цветето е засадено, както ме помоли Тийгън, и това е достатъчно засега. Изглеждаше ми много възмъжал и силен, нали, нашият Иймън?
– Казваш го, защото си приличате. Кеван ще узнае, че са се върнали.
– Те не са могли да го унищожат, нито пък той тях. Също като цветето, това ми е достатъчно засега. На нас се пада да го довършим, това също знам.
– И как го знаеш?
– Чувствам го. – Докосна с пръст сърцето си. – Вярвам в онова, което чувствам. За разлика от теб например.
Тя му хвърли един нетърпелив поглед и скочи от леглото.
– Трябва да тръгвам за работа.