— Е, не точно в момента… — заломоти Ринсуинд, но жената вече му поднасяше скромно някаква чиния със златистокафяви пръчици.
Той отхапа една. Имаше превъзходен вкус, сладък и хрускав, усещаше се и аромат на мед. Взе си още две.
— Извинете — подхвана Конина, — но кой сте вие? И къде ни доведоха?
— Името ми е Креозот и съм сериф на Ал-Кхали. А това е моята Цветуща пустош. Нашата особа прави всичко по силите си.
Ринсуинд се закашля с медена пръчица в устата.
— Да не сте Креозот от поговорката „Богат като Креозот“?
— О, казват го за скъпия ми баща. Аз обаче съм значително по-богат от него. Когато имаш купища пари, трудно се постига простота. Но нашата особа се старае.
— Защо не опитате да ги раздадете? — предложи Конина.
Мъжът пак въздъхна.
— Не е лесно, от мен да го знаете. На нашата особа остава само да прави мъничко с многото, което има.
— Не, не, слушайте — забърбори Ринсуинд и от устата му пръснаха парченца, — нали казват… тоест… щом докоснете нещо, превръщало се в злато, представяте ли си!
— Това доста затруднява ходенето до тоалетната — жизнерадостно вметна Конина, — ако ме извините за забележката.
— Нашата особа чува разни истории за себе си — отвърна Креозот, който сякаш не нададе ухо за думите й. — Толкова е досадно. Сякаш парите имат някакво значение. Истинското богатство е скрито в съкровищниците на литературата.
— Онзи Креозот, за когото съм слушала — проточи Конина, — бил главатар на банда… смахнати убийци. Първите Асасини, от които се страхували всички в половината Клач откъм Главината. Не че искам да ви засегна…
— Да, но пак говорим за скъпия ми татко — уточни Креозот-младши. — Хашишимите. Новаторска идея.16 Но не и особено практична. Затова решихме да наемем Тукмаците.
— Аха, бяха някаква религиозна секта — опита се да налучка момичето.
Креозот я изгледа втренчено.
— Не бих казал — изрече бавно. — Мисля, че ги нарекохме така, защото с един удар залепят лицата на хората за задната страна на черепите им. Ужасно е, откровено казано. — Взе пергамента, на който пишеше, и продължи: — Аз се стремя към по-одухотворен живот, затова заповядах да превърнат центъра на града в Цветущата пустош. Нашата особа прави каквото може. Да ви прочета ли последното си творение?
Изопна драматично едната си пухкава ръка и започна да декламира:
Креозот се запъна и пак взе перото.
— Може би „опасна“ не е чак толкова подходящо. Като се замисля…
Ринсуинд плъзна поглед по растенията, на които май оставаше само да бъде направен маникюр, грижливо подредените камъни и високите огради. Една от младите жени му намигна.
— Значи това е Пустош, а?
— Моите проектанти на пейзажи вложиха всички необходими елементи, струва ми се. Цяла вечност се стараха да създадат точното бълбукане на поточетата. И разчитам на професионалното им мнение, че всичко тук е изпълнено с изумителна естествена красота.
— И със скорпиони — допусна Ринсуинд, похапвайки медена пръчица.
— Скорпионите едва ли са уместни — усъмни се поетът. — Не ми звучат лирично. Мед от диви пчели и скакалци — да, подходящи са, ако се вярва на общоприетите указания в поезията, макар че не успях да обикна насекомите.
— Доколкото знам, в такава пустош по-вероятно е хората да вкусват плодовете на едно дърво17 — меко възрази Конина. — Баща ми често казваше, че били много вкусни.
— Значи без буболечки? — учуди се Креозот.
— Не мисля, че тук им е мястото.
Серифът кимна благосклонно на Ринсуинд.
— Значи е още по-добре да опразниш чинията. Хрускава гадост, бездруго не успях да схвана защо човек трябва да ги яде.
— Не искам да изглеждам неблагодарница — вметна Конина в трескавата кашлица на Ринсуинд, — но защо все пак пожелахте да ни доведат тук?
— Интересен въпрос. — Креозот я погледа глуповато няколко секунди, сякаш не можеше да си спомни. — Ти наистина си много привлекателна. Случайно да свириш на цимбали?
— С колко остриета са? — делово се осведоми момичето.
— Жалко — въздъхна серифът. — Внесох един комплект от чужбина.
— Баща ми ме научи да свиря на хармоника — оправда се тя.
Устните му пошаваха, докато прехвърляше идеята в ума си.
16
Хашишимите, получили наименованието си заради огромните количества хашиш, които изпушваха, бяха единствени по рода си сред свирепите убийци — защото бяха смъртно опасни, но и имаха навика да се кискат, да се прехласват по интересната игра на светлосенките и да се просват възнак в най-неподходящия момент.
17
Малкото недоразумение се дължи на обстоятелството, че в английския език думата