— Не става. Не се връзва. Все пак съм ти признателен за отзивчивостта. — Пак я разгледа замислено. — Да знаеш, определено си радост за окото. Не са ли ти казвали, че имаш шия като кула от слонова кост?
— Никога.
— Жалко — отново отбеляза серифът.
Порови под възглавниците, намери звънче и го разлюля.
След малко висок навъсен мъж се появи иззад беседката. Имаше вид на човек, чиито мисли по криволиците си надминават тирбушон, а ако някой бесен плъх зърнеше очите му, щеше да избяга с подвита опашка.
Всеки би си казал: „На челото на този тип сякаш е изписано «велик везир». Никой на нищо не може да го научи за ограбването на бедни вдовици и затварянето на вдъхновени млади герои в златни клетки. Опре ли до мръсни номера, може той да е написал наръчника в тази област… или по-вероятно го е откраднал от някого.“
Носеше чалма, от която стърчеше шапчица. Разбира се, имаше и дълги тънки мустачки.
— Ето те и теб, Абрим — забеляза го серифът.
— Ваше височество?
— Моят велик везир — представи го Креозот.
„Все едно не знаех“ — подсмихна се Ринсуинд.
— Тези хора… защо ги доведохме тук?
Везирът усука с пръсти мустаците си. Нищо чудно в този момент да обмисляше как да сложи ръка върху десетина заложени чужди имоти.
— Шапката, ваше височество. Помните ли шапката?
— А, да. Много любопитно. Къде я сложихме?
— Почакайте — намеси се напрегнато Ринсуинд. — Тази шапка… да не е леко оръфана и островърха, с разни вехти дантели и други украси? И… някой да не я е слагал на главата си?
— Тя изрично ни предупреди да не го правим — отвърна Креозот. — Естествено Абрим веднага заповяда на един роб да я нахлупи на главата си. Робът каза, че му причинила главоболие.
— Освен това шапката ни предупреди, че скоро ще пристигнете в града. — Везирът се поклони небрежно на Ринсуинд. — Затова аз… тоест серифът реши, че сигурно бихте могли да ни разкажете повече за вълшебния предмет.
Има гласове с особена звучност, която подсказва разпит. Тъкмо така говореше везирът. А леката рязкост в произношението му намекваше, че ако не научи повече за шапката, и то скоро, предвидил е мерки, които включват думи като „нажежени“ и „ножове“. Разбира се, всички велики везири говорят по този начин. Човек се пита дали не ги обучават в специално училище.
— Ох, колко се радвам, че сте я намерили! — сподели Ринсуинд. — Тази шапка е нгънгънгъ…
— Моля? — Абрим даде знак на двама дебнещи наблизо стражи. — Заговорихте малко неясно, след като младата дама — поклони се и на Конина — заби лакът в ухото ви.
— Смятам — намеси се момичето любезно, но решително, — че е най-добре да ни заведете при нея.
Пет минути по-късно шапката, сложена на маса в съкровищницата на серифа, промърмори:
— Най-после. Къде се размотавахте досега?
Може би Ринсуинд и Конина скоро ще станат жертви на гибелно посегателство, Коин пък се кани да изнесе пред събраните треперещи магьосници реч за предателството, а Дискът е на път да попадне под диктатурата на магизточник. В такъв момент си струва да обсъдим темата за поезията и вдъхновението.
Например серифът в своята подобна на бижу китна Цветуща пустош току-що е прелистил творбите си и има намерение да преработи стиховете, започващи така:
Той въздиша, защото изгарящите душата рими тъй и не се пренасят върху пергамента, каквито си ги представя.
Всъщност е невъзможно.
Жалко, но се случва често.
Всеизвестен и отдавна потвърден факт е, че в многоизмерните светове на мултивселената почти всички велики открития се дължат на мимолетно вдъхновение. Естествено отначало има предостатъчно черна работа, но решителният миг настъпва при падането на ябълка или кипването на котле, или преливането на вода от ваната. Нещо прещраква в главата на наблюдателя и парчетата от пъзела се наместват. Мнозина твърдят, че спиралата на ДНК е открита при случайно зърване на стълба със същата форма, когато умът на учения бил достигнал точно необходимата възприемчивост. Ако бе предпочел да се качи с асансьора, цялата наука за генетиката би могла да продължи по коренно различен път.18
Смята се, че това е чудесно. Не е вярно. Същинска трагедия е. Мънички частици вдъхновение постоянно се носят из Вселената и минават дори през най-плътната материя, както неутриното прониква през захарен памук. Повечето от тях не улучват.
Още по-лошо е, че почти всички, които попадат в нечий мозък, сбъркват целта.
Например смахнатото съновидение за оловна поничка, провесена цял километър над земята от гигантски кран, щеше да предизвика изобретяването на генератор, създаващ електричество чрез потискане на гравитацията. Това щеше да бъде евтин, неизчерпаем и щадящ природата източник на енергия, който въпросният свят търсеше от векове и заради чиято липса страдаше от ужасна и безсмислена война. Но вдъхновението осени малка озадачена гъска.
18
И вероятно доста по-бързо. Но с разрешение да пренася не повече от четиринадесет души наведнъж.