Багажът беше вълшебен. Багажът вдъхваше ужас. Но в неразгадаемата си душа се родееше с всяко друго вместилище на пътнически вещи из цялата мултивселена — предпочиташе да прекарва студените месеци в зимен сън върху гардероба.
Ринсуинд го заудря с дръжката на метлата, докато хъркането спря, натъпка джобовете си с дреболии от обърнатия кашон за банани, който му служеше вместо тоалетна масичка, и прекрачи обратно към вратата. Нямаше как да не забележи, че и неговият дюшек е изчезнал, но това всъщност не го безпокоеше — преди малко се бе зарекъл да не ляга повече на дюшек, каквото ще да става.
Багажът тупна на пода с глух тропот. След няколко секунди много предпазливо се надигна на стотиците си розови крачета. Полюшка се напред-назад, протегна всяко краче, след това отвори капака си в прозявка.
— Идваш ли или не?
Капакът се затвори с трясък. Багажът размърда крачетата си в сложна плетеница, обърна се към вратата и последва господаря си.
В Библиотеката още витаеше напрежение, понякога издрънчаваше верига4 или приглушено изпукваше лист. Ринсуинд бръкна под бюрото и докопа Библиотекаря, който още се свиваше под одеялото си.
— Не чуваш ли какво ти казвам? Тръгвай!
— Ууук.
— Ще те почерпя едно питие — прибягна до крайни мерки Ринсуинд.
Орангутанът се разгъна като четирикрак паяк.
— Ууук?
Ринсуинд го извлече почти насила от леговището му и сетне през вратата. Не се отправи към предния портал, а към, общо взето, ненабиваща се на очи част от оградата. От две хилядолетия хлабавите камъни там предлагаха на студентите удобството да се измъкват тихомълком след часа за лягане. Но изведнъж Ринсуинд спря толкова рязко, че Библиотекарят се блъсна в него, а Багажът се заби и в двамата.
— Ууук!
— О, богове… Погледни!
— Ууук?
Лъскав черен прилив бълваше от една решетка до кухните. В ранната вечер звездни лъчи блещукаха по милиони черни гръбчета.
Ринсуинд обаче не се разстрои от самата гледка на прииждащите хлебарки, а от факта, че те маршируваха в такт, и то в колона по сто. Разбира се, подобно на останалите неофициални обитатели на Невидимия университет и хлебарките не бяха съвсем обикновени, но имаше нещо твърде неприятно в звука на милионите крачета, набиващи стъпка по калдъръма.
Той прекрачи предпазливо колоната. Библиотекарят я прескочи.
Естествено Багажът тръгна след тях със звуци като изпод краката на танцьор, подскачащ по пакетчета чипс.
По принуда Ринсуинд накара Багажа да заобиколи чак до портала, иначе бездруго би пробил дупка в оградата. Така напуснаха Университета заедно с всички буболечки и уплашени гризачи. Бе решил, че ако няколко бири на спокойствие не му осигурят възможността да погледне на събитията по-невъзмутимо, ще постигне желания ефект с още няколко бири. Поне си струваше да опита.
Затова не присъстваше на пиршеството в Голямата зала. Щеше да се окаже, че това е най-важната пропусната вечеря в живота му.
По-нататък една кука издрънча и се закачи в шиповете, стърчащи над оградата. След миг стройна фигура в черно прескочи ловко на територията на Университета и пробяга безшумно към Голямата зала, където скоро се сля със сенките.
И без това никой не би я зърнал. Магизточникът бавно крачеше към портала в отсрещния край. Там, където стъпваше по камъните, изскачаха искри и изпаряваха капките вечерна влага.
Беше адски горещо. Грамадната камина в стената по посока на въртенето на Диска направо пламтеше. Магьосниците са прекалено чувствителни към студа, затова вълните нажежен въздух от ревящия огън по големите цепеници стопяваха свещите на пет-шест метра от камината, а по лака на дългите маси се издуваха мехури. Въздухът над пируващите синееше от тютюнев дим, а случайните магически потоци го разкривяваха в смахнати форми. На централната маса едно цяло печено прасе изглеждаше много ядосано, че някой го е убил, преди да си дояде ябълката, пъхната в устата му. Масленият модел на Университета полека се слягаше в мазна локвичка.
4
В повечето по-старомодни библиотеки книгите са приковани с вериги за лавиците, за да не бъдат повредени от хората. В Библиотеката на Невидимия университет това се прави по-скоро с противоположната цел…