Той взе един нерешително, седна и го позяпа, докато краят на плода не се отчупи сам. Накрая го изяде.
— Не биваше да му позволяваме да ни се измъкне — разсърди се Конина.
— А как бихме могли да го възпрем, о, хубавичка гълъбоока орличке?
— Може да стори голяма глупост!
— Няма да се учудя — надменно изрече Креозот.
— Докато ние се правим на умни и си седим на тоя препечен пясък без нищо за ядене и пиене!
— Би могла да ми разкажеш приказка — предложи разтреперан серифът.
— Затваряй си устата.
Той облиза пресъхналите си устни.
— Нима не може да става и дума поне за кратичка притча? — изграчи унило.
Конина въздъхна.
— Животът не е като приказките.
— Извинявай. Забравих се за миг.
Слънцето се издигаше в небето и крайбрежната ивица от надробени раковини заприлича на пресъхнало солено езеро. Морето не се разхубави на дневна светлина. Пак имаше вид на разредено олио.
И в двете посоки брегът се точеше на дълги, досадно плоски извивки. Не даваше живот на нищо освен няколко туфи посърнала трева, попиваща влагата на прибоя. Нямаше и помен от сянка.
— Ето как си представям положението — подхвана Конина. — Това е морски бряг, рано или късно ще стигнем по него до речно устие. Значи просто трябва да тръгнем в която ще да е посока.
— И все пак, о, прелестен сняг по склоновете на връх Еретор, не знаем коя посока да изберем.
Найджъл въздъхна и бръкна в торбата си.
— Ъ-хъм… извинете. Дали ще свърши работа? Откраднах я. Съжалявам.
Подаде им лампата от съкровищницата.
— Вълшебна е, нали? — попита с плаха надежда. — Слушал съм много истории за тези лампи. Защо да не опитаме?
Креозот поклати глава.
— Но нали дядо ти натрупал богатството си с нейна помощ! — изненада се Конина.
— Да, имал е лампа. Но не тази. Истинската била очукана и стара. Един ден дошъл злият бродещ търговец, който заменял нови лампи за стари, и моята прабаба му дала истинската срещу тази. Семейството съхрани фалшификата в памет на прабаба ми. Невероятна тъпанарка. Тази лампа нищичко не прави, разбира се.
— Опитвал ли си?
— Не съм. Но той е нямало да я даде толкова лесно, ако беше вълшебна, нали?
— Потъркай я — предложи Конина. — Какво ти струва?
— На ваше място не бих си губил времето — отказа Креозот.
Найджъл предпазливо взе лампата. Тя имаше странно обтекаеми очертания, сякаш някой бе решил да й придаде най-подходящата форма за бързо придвижване.
Потърка я.
Магическият ефект беше твърде любопитно лишен от зрелищност. Чу се вял пукот, до краката на Найджъл запълзя облаче дим. Метър-два нататък по брега се очерта линия. Тя плъзна и се превърна в квадрат от пясък, който изчезна.
На негово място изскочи неясна фигура, спря внезапно и изпъшка.
Имаше чалма, скъп загар, малко златно медальонче, лъскави шорти и авангардни маратонки с извити нагоре носове.
— Искам веднага да си изясним нещата — заяви фигурата. — Къде съм?
Конина се опомни първа.
— Това е бряг.
— Да, бе, все едно съм сляп — сопна й се духът. — Но коя лампа? Кой свят?
— А ти не знаеш ли?
Създанието взе лампата от омекналите пръсти на Найджъл.
— Ох, тази вехта бракма ли… В момента съм в лятна ваканция на разменни начала. Две седмици всеки август. Естествено все не успявам да се отърва от работа…
— Множко са ти лампите, а? — намуси се Найджъл.
— Да, затънал съм в лампи, така да се каже — призна духът. — Дори си мисля да потърся разнообразие и да навляза в бизнеса с пръстените. В момента там се откриват страхотни перспективи. В тази област има движение. Е, извинете, приятели, увлякох се. Какво мога да направя за вас?
Последното изречение изстреля с особения глас, който хората използват за нескопосана насмешка към самите себе си с необоснованата надежда, че така ще изглеждат не чак толкова противни скапаняци.
— Ние… — започна Конина.
— Искам да пия! — отсече Креозот. — И подобаваше да кажеш, че моите желания са заповед за теб.
— О, вече никой не прави това — увери го духът и измъкна чаша от въздуха.
Обърна се към Креозот с ослепителна усмивка, продължила може би милионна част от секундата.
— Ние искаме да ни пренесеш над морето до Анкх-Морпорк — довърши Конина строго.
Духът се опули. После измъкна от празното пространство една извънредно дебела книга22 и провери нещо в нея.
— Идеята звучи обещаващо — отговори накрая. — Хайде да я обсъдим на делови обяд идния вторник.
— Какво?!
— В момента съм малко претоварен.
22
Беше „Пълномит“, безценен справочник за всеки, чиито делови занимания са в областта на окултното и свръхестественото. Съдържа списъци на неща, които не съществуват и нямат никаква стойност, но по един твърде многозначителен начин. Някои страници се поддават на четене едва след полунощ или при побъркващо невероятно осветление. Има описания на подземни съзвездия и все още неферментирали вина. А окултистът, който не иска да изостава от духа на епохата и може да си позволи изданието, подвързано с кожа от паяк, ще намери приложена схема на лондонското метро с трите спирки, които никога не ги показват на общодостъпните карти.