Ринсуинд разбута останките с крак.
Библиотеката имаше само един вход. Отдолу бяха подземията — виждаше стълбата към тях, запречена от парчетии, — но там беше невъзможно да се скрият толкова книги. Нямаше начин и да бъдат телепортирани другаде, защото бяха устойчиви към подобна магия. Който и да я опиташе, накрая щеше да си носи мозъка в шапката.
Някъде горе отекна гръм. Пръстен от оранжев пламък се образува по средата на новата кула, издигна се устремно и отлетя към Куирм.
Ринсуинд се завъртя на дъската, върху която се беше настанил, и се взря в Кулата на Занаята. И го споходи недвусмисленото впечатление, че тя отвръща на погледа му. По стените й липсваха прозорци, но му се стори, че нещо се мярна сред ронещите се по-малки кулички на върха.
Питаше се колко ли е стара кулата. Нямаше спор, че е по-древна от Университета. Ясно беше, че е по-стара и от града, който се бе натрупал около нея като чакъл в планинско подножие. Дали по възраст не превъзхождаше и самата география? Доколкото знаеше, имало и време, когато континентите били други, а после се натъкмили по-удобно, също като кутрета в кошница. Дали пък кулата не е била донесена от каменните вълни от другаде? Ами ако е била тук и преди Диска?… Тази идея не му допадна, защото би се наложило да гадае кой и защо е я построил.
Допита се до съвестта си и тя отвърна:
„Нищо не мога да измисля. Прави каквото щеш.“
Ринсуинд стана, изтупа праха и пепелта от робата си, като смъкна и немалко от проскубания червен плюш. Свали шапката си, разсеяно се опита да изправи върха й и я нахлупи на главата си.
После се помъкна тромаво към Кулата на Занаята.
В основата й имаше прастара малка врата. Изобщо не се учуди, когато тя се отвори, преди да посегне към дръжката.
— Много особено място — отбеляза Найджъл. — И стените са с чудати извивки.
— Къде сме? — попита Конина.
— И има ли някакъв алкохол? — обади се Креозот. — Едва ли…
— А защо се клатушка? — заяде се Конина. — Досега не бях влизала в стая с метални стени. — Тя подуши въздуха. — Не ви ли мирише на масло за лампи? — настрои се тя подозрително.
Духът пак се появи, но този път без евтините театрални ефекти. Личеше, че много учтиво се стреми да не доближава момичето.
— Добре ли сте всички?
— Това Анкх ли е? — скептично подхвана Конина. — Надявахме се след пренасянето да ни оставиш в помещение с изход.
— В момента пътувате — съобщи духът.
— С какво?
Някакъв оттенък в колебанието на духа подтикна ума на Найджъл да стигне със скок до неправдоподобен извод. Момъкът зяпна лампата в ръцете си.
Разклати я внимателно. Подът се друсна.
— О, не!… Това е физически невъзможно.
— Значи сме в лампата?! — изфуча Конина.
Стаята пак се раздруса — Найджъл се мъчеше да надникне във вътрешността на лампата през чучура.
— Не се тревожете — започна да ги увещава духът. — И дори се постарайте да не мислите за това.
Той им обясни (по-точно нищо не им обясни, но пък словоохотливо и красноречиво), че било напълно възможно да прекосиш света в малка лампа, която един от пътешествениците носи. Самата лампа се движи, защото я носи един от пътуващите вътре в нея, и това се дължи на: а) фракталната природа на действителността, тоест за всичко може да се смята, че е във всичко останало; б) творческия подход към връзките с обществеността. Номерът бил да разчиташ, че физическите закони няма да забележат нарушението преди края на пътешествието.
— В тези обстоятелства дълбокомислието не е много препоръчително, а? — завърши духът.
— Все едно да не мислиш за розовите носорози — промърмори Найджъл и се засмя смутено, когато всички се вторачиха в него. — Има такава игра. Задължително е да не мислиш за розови носорози. — Той се прокашля. — Не твърдя, че беше много смислена игра.
Пак примижа с едното си око и погледна в чучура на лампата.
— Не е — потвърди Конина.
— Ъ-ъ… — запъна се духът. — Някой иска ли кафе? Някакво озвучаване? Бърза игричка на „Значими въпроси“?24
— Нещо за пиене? — подсказа Креозот.
— Бяло вино?
— Гнусен бълвоч!
Духът се взря в него потресен.
— Но червеното вреди на…
— … като няма риба и ракът е риба — побърза да го прекъсне серифът. — Ще се задоволя дори със сотерн или ризлинг, ако се налага. Само без чадърчета в чашата, моля. — Креозот осъзна, че не се държи достойно, и се овладя. — Никакви чадърчета, в името на Петте луни на Насрим! Нито парченца плодова салата, маслинки, извити на спирала сламки или декоративни маймунки! Повелявам ти в името на Седемнадесетте сидерита на Сарудин…
24
Много популярна сред богове, полубогове, демони и други свръхестествени твари, които се чувстват в свои води, чуят ли въпроси като „За какво е всичко това?“ и „Къде му е краят?“.