Приличаха на познатите ледници, колкото и полегнал на сянка лъв прилича на двестате килограма зловещо напрегнати мускули, скочили към теб със зейнала паст.
— … и когато… когато застанех до прозореца…
Устата на Найджъл загуби връзка с мозъка му и се затвори.
Струпани, блъскащи се ледени туловища запълваха равнината и тътнеха напред в облаци мразовити изпарения. Земята подскачаше под тях и тримата горе веднага прозряха, че за възпирането на атаката е необходимо нещо повече от два-три килограма сол и широка лопата.
— Хайде, обясни им — подкани Конина. — Но май ще е по-добре да викаш.
Найджъл разглеждаше унесено стадото.
— Струва ми се, че различавам и други фигури — помогна му Креозот. — Ето там, върху онези… същества отпред.
Найджъл се взря през снежния прахоляк. Върху гърбовете на глетчерите наистина се носеха някакви създания. Имаха човешки вид. Приблизително. Не чак толкова човешки. И от тази височина не изглеждаха особено едри.
Както се оказа, причината се криеше в размерите на глетчерите, а и Найджъл нямаше точен окомер. Конете прелетяха ниско над най-предния водач — колосален мъжкар, напукан и белязан от морени. И тогава си изясниха, че Ледените великани са известни с това прозвище, защото са… ами защото са си великани.
И защото са от лед.
Фигура колкото триетажна къща клечеше върху водача и го подканяше да бърза с извито острие на дълъг прът. Съществото беше ръбесто и проблясваше в зелено и синьо. В снежните му къдрици лъщеше тънка сребърна ивица, очите му бяха малки, хлътнали и черни като въгленчета.25
Сред гръмовен трясък и облаци нацепена дървесина водачите се стовариха върху една гора. Птици се разхвърчаха панически. Сняг и трески се посипаха върху Найджъл, когато пришпори коня си в галоп до великана.
Прокашля се.
— Ъ-ъ… извинете…
Пред кипналата челна вълна от пръст, сняг и размазани дървета стадо северни елени препускаха в сляп ужас, задните им копита се мятаха на броени метри от налитащото месиво.
Найджъл повтори опита си.
— Ей! — кресна с все сила.
Великанът изви глава към него.
— Какво изкаж? Върви зи, топло човече!
— Съжалявам за безпокойството, но всъщност необходимо ли е да правите това?
Великанът се опули към него с вледенено изумление. Обърна се бавно и огледа стадото, което май се точеше чак до Главината. И пак се вторачи в Найджъл.
— Да, така мизля. Иначе зажто зме режили да го правим?
— Само че там, отпред, има много хора, които биха предпочели да не го правите — отчаяно избълва Найджъл.
Отвесна канара се мярна пред ледниците, люшна се и остана под тях.
— Освен това има дечица и малки пухкави животинки… — сети се да добави момъкът.
— Жте позтрадат в името на прогреза. Назтъпи моментът да зи върнем влазтта над звета — избоботи великанът. — Цял звят от лед. Зъглазно неизбежнозтта на изторичезкия процез и победата на термодинамиката.
— Да, но не сте длъжни — възрази Найджъл.
— Ама изкаме — сопна му се великанът. — Боговете ги няма и ние отхвърляме оковите на зтаромодните зуеверия.
— Да замразите целия свят не ми изглежда много прогресивно — възрази Найджъл.
— На наз ни харезва.
— Да, да… — вметна момъкът с маниакално равния тон на човек, който се старае да вникне във всички гледни точки и е убеден, че винаги се намира решение, щом всички с добра воля седнат около масата и обсъдят проблема логично, както подобава на разумни същества. — Но дали сега е подходящият момент? Дали светът е готов за победата на ледовете?
— За него жте е по-добре да бъде готов — изсумтя великанът и замахна с остена си към Найджъл.
Не улучи коня, но цапардоса момъка в гърдите и го изхвърли от седлото върху самия глетчер. Найджъл се превъртя с разперени ръце и крака, хлъзна се по студения хълбок на водача и тупна в кашата от лед и кал между устремените напред стени.
Надигна се зашеметен и се взря безнадеждно през мразовитата мъгла. Друг ледник налиташе към него.
Както и Конина. Наведе се, щом конят й изскочи от мъглата, вкопчи се в кожените хамути на варварския герой и го метна пред себе си на седлото.
Издигнаха се, а Найджъл изгъргори:
— Ама че студенокръвно копеле! За миг си позволих надежда, че ще постигнем разбирателство. Но с някои типове просто не можеш да се спогодиш…
Стадото изкатери поредния хълм, остъргвайки немалка част от него, и осеяната с градове равнина Сто Лат се ширна безпомощна пред напора му.
25
Само с това напомняха за тотемите, сътворявани зиме от децата в отговор на древните потиснати родови спомени. Изобщо не изглеждаше вероятно Леденият великан да се превърне на другата сутрин в купчинка мръсен сняг с морков отгоре.