— Твоят план е отличен, графе — рече сериозно Мандорален, — но ми се струва, че откривам в него един недостатък.
— Така ли?
— Целият свят знае, че Малореа е огромен континент, широк хиляди левги. Дължината му от юг до полярния лед на далечния север е дори още по-голяма. Ние ще остареем, преди да открием приятелите си — защото смятам, че си намислил точно това.
— Тъкмо щях да обясня това — каза лукаво Барак. — Докато бях в Боктор, успях здравата да напоя Ярблек. Той е достатъчно проницателен, когато е трезвен, но като изпие половин буре бира, става словоохотлив. Зададох му няколко въпроса за бизнеса, който той и Силк развиват в Малореа, и научих много полезни неща. Изглежда, че те имат представителства във всички по-големи градове там. И тези представителства са в постоянна връзка помежду си. Независимо от всички други неща, които прави, Силк следи внимателно бизнеса си. Винаги, когато е близо до някое от своите представителства, намира повод и се отбива да провери колко милиона е спечелил през последната седмица.
— Това е напълно в стила му — съгласи се Хетар.
— Всичко, което трябва да направим, е да хвърлим котва в някое малореанско пристанище и да открием офиса на този дребен крадец. Неговите подчинени ще ни кажат къде приблизително се намира. А където е Силк, там са и другите.
— Милорд — извини се Мандорален, — мнението ми е погрешно. Можеш ли да ми простиш, че подцених съобразителността ти?
— Няма нищо, Мандорален — отвърна великодушно Барак.
— Но — възрази Лелдорин — на нас ни е забранено да се присъединим към Гарион и неговите спътници.
— Това е така — съгласи се Мандорален. — Ние не трябва да се приближаваме до тях, защото в противен случай търсенето им е обречено на провал.
— Мисля, че намерих начин да се справим и с това неудобство — заяви Барак. — Ние не можем да яздим с тях. Но Кайрадис не каза, че не можем да ги следваме на известно разстояние, нали? Всичко, което ще правим, е да гледаме собствената си работа и ще вървим на около левга — е, може би миля — след тях. Ще сме достатъчно близо, така че ако изпаднат в беда, ще им се притечем на помощ. В това няма нищо лошо, нали?
Лицето на Мандорален внезапно просветна.
— Това е наш дълг, милорд! — възкликна той. — Наше морално задължение. Боговете не гледат с добро око на тези, които не помагат на странници в опасност.
— Знаех, че ще го приемеш по този начин — рече Барак и потупа своя приятел по рамото с огромната си ръка.
— Празни приказки, с които само увърташ — заяви непоколебимо Релг с дрезгавия си глас. Улгосът беше облечен в туника, твърде подобна на онази, каквато обикновено носеше Дурник. Бледата му кожа беше загоряла от слънцето и той вече не прикриваше очите си с плат. С годините работа в полето близо до къщата, която беше построил за Тайба и многобройната им челяд, кожата и очите му бяха привикнали към слънчевата светлина.
— Какво имаш предвид под „празни приказки“? — възрази Барак.
— Точно това, което казвам, Барак. За боговете е важна нашата цел, а не хитроумните ни извинения. Ти искаш да отидеш в Малореа и да помогнеш на Белгарион — както и всички ние, — но не се опитвай да заблуждаваш боговете с такива неубедителни доводи.
Всички безпомощно гледаха Релг.
— Но планът е толкова хубав — тъжно каза Барак.
— Може — съгласи се Релг, — но това е неподчинение, а неподчинението пред боговете — и пред пророчеството — е грях.
— Пак ли приказваш непрекъснато за грехове, Релг? — рече с неприкрита досада Барак. — Мислех, че си престанал.
— Не съвсем.
Синът на Барак Унрак, който на четиринайсет години беше едър колкото възрастен мъж, стана от мястото си. Носеше ризница и меч. Косата му беше огненочервена, а бузите му бяха покрити с пухкава брада.
— Да видим дали съм разбрал правилно — подхвана той. Гласът му вече не мутираше и не звучеше пискливо, а беше звучен баритон. — Ние трябва да се подчиняваме на пророчеството, нали така?
— На всяка дума, записана в него — рече твърдо Релг.
— В такъв случай аз трябва да отида в Малореа — каза Унрак.
— Струва ми се, че избързваш малко — възкликна баща му.
— Не е толкова сложно, татко. Аз съм наследствен защитник на Риванския трон, нали?
— Той е намислил нещо — подхвърли Хетар. — Продължавай, Унрак. Кажи ни какъв е планът ти.
— Е — рече младият мъж и се изчерви, защото възрастните го гледаха съсредоточено. — Ако принц Геран е в Малореа и се намира в опасност, аз трябва да отида там. Така казва пророчеството. Аз не зная къде е той и затова ще вървя след крал Белгарион, докато той открие сина си. След това ще го защитавам.