Магьосницата от Даршива

— Вдигни я, Силк — каза Поулгара. — И ела да й намерим легло.

Силк вдигна спящото момиче и го изнесе от стаята. Поулгара вървеше след него.

— Това лекарство винаги ли има този ефект? — обърна се Се’Недра към Сади.

— Блатната омайниче ли? О, да. То може да накара дори дърво да се влюби в някого.

— Действа ли и на мъжете?

— То не прави разлика между мъжете и жените, ваше величество.

— Много интересно. — Малката кралица хвърли кос, изпълнен с лукавство поглед към Гарион. — Пази това шишенце, Сади.

— О, я стига! — възкликна Гарион.

Поулгара и Силк се върнаха и вълшебницата каза:

— Велвет спи. Разгледах и другите стаи. Изглежда, че домакинята е била много подреден човек. Единствено тук е разхвърляно — явно защото са бягали. — Тя остави свещта и приглади сивата си рокля. Лицето й сияеше доволно.

— Радвам се, че ти харесва — каза Белдин, който лежеше на една пейка до прозореца.

— Колко път има до реката? — попита го Белгарат.

— Много. Поне един ден бърза езда. Не мога да бъда по-точен. Когато задуха вятърът, едва не оскуба всичките ми пера.

— Местността пред нас населена ли е?

— Трудно е да се каже. Летях доста високо, но дори и да е имало някакви хора, със сигурност са се скрили от бурята.

— Ще се наложи да огледам наоколо утре сутринта. — Белгарат протегна крака към огнището. — Добре, че запалихме огън. Въздухът е доста студен.

— Случва се, когато върху земята са натрупани три-четири пръста лед — отвърна Белдин. — Знаеш ли, ако подобни бури са обичайно явление следобед, ще се наложи да прекосим Маган в сутрешните часове. Няма да е много забавно, ако завали град, докато сме насред реката.

— Престани веднага! — обърна се Сади към бутилката на Зит и в гласа му прозвучаха остри нотки.

— Какво има? — попита Се’Недра.

— Издаваше странни звуци — отговори Сади. — Исках да проверя дали е добре, ала тя изсъска срещу мен.

— Е, нали змиите винаги съскат.

— Но сега беше различно. Предупреди ме да стоя далеч от нея.

— Да не се е разболяла?

— Не мисля. Зит е млада, а и аз винаги проявявам голямо внимание с какво я храня.

— Може би се нуждае от ободряваща отвара. — Се’Недра погледна въпросително към Поулгара.

Поулгара се засмя и безпомощно отвърна:

— Съжалявам, Се’Недра. Нямам никакъв опит в лечението на влечуги.

— Не може ли да говорим за нещо друго? — попита наскърбено Силк. — Зит наистина е хубаво малко животинче, но все пак е змия.

Се’Недра се обърна към него, очите й блеснаха и тя възкликна:

— Как можа да го кажеш! Досега тя е спасявала живота ни два пъти — в Рак Урга, когато ухапа онзи гролим, и в Ашаба, когато ухапа Харакан. Без нея нямаше да сме тук. Можеш да покажеш поне малко благодарност към нея.

— Ами… — несигурно каза дребният драснианец. — Може би имаш право, Се’Недра, но, по дяволите, не мога да понасям змиите.

— Аз дори не я приемам като змия.

— Се’Недра — търпеливо каза той, — тя е дълга, извива се, няма крака и ръце, а на всичко отгоре е и отровна. Като правило такова нещо се нарича змия.

— Ти си пълен с предразсъдъци — обвини го малката кралица.

— Знаех си, че ще кажеш това.

— Много съм разочарована от теб, Келдар. Тя е сладко, любвеобилно, храбро малко същество, а ти я обиждаш.

Силк я погледна за миг, след това се изправи и се поклони зрелищно пред глинената бутилка.

— Ужасно съжалявам, скъпа Зит — извини се той. — Не зная, защо се държах по този начин. Ще ми прости ли твоето малко студено зелено сърце?

Зит изсъска срещу него, после съскането се превърна в нещо подобно на глухо сумтене.

— Тя казва да я оставиш на мира — обърна се към него Сади.

— Наистина ли разбираш какво казва?

— Общо взето, да. Речникът на змиите е много беден и не е трудно да разпознаваш фразите. — Евнухът се намръщи. — Напоследък Зит ругае много, а това не е в неин стил. Обикновено се държи като истинска дама.

— Не мога да повярвам, че участвам в подобен разговор — рече Силк, поклати глава и излезе от стаята.

Дурник се върна с Тот и Ерионд — носеха вързопите с храна и домакинските съдове на Поулгара. Вълшебницата погледна към огнището и каза:

— Напоследък ядем много еднообразна храна. Тук обаче разполагаме с добре оборудвана кухня, защо да не се възползваме от нея? — Вълшебницата започна да оглежда запасите си. — Ще ми се да имах по-разнообразни продукти — измърмори тя сякаш на себе си.

— В задния двор има кокошарник, Поул — подхвърли Белдин.

— Дурник, скъпи — каза тя замечтано.

— Веднага ще се погрижа, Поул. Три кокошчици може би?