— О, богове! — възкликна Сади, който бе клекнал да даде на Зит купичка току-що издоено мляко.
— Какво има, Сади? — попита Велвет. Ефектът от лекарството беше преминал и вече не се налагаше Поулгара да я държи под око.
— Зит ни е приготвила малка изненада — каза евнухът с истинска наслада. — Всъщност няколко малки изненади.
Велвет се приближи любопитно към него и възкликна:
— О! Възхитителни са, нали?
— Какво има? — попита Поулгара.
— Нашата скъпа Зит стана майка — отвърна Велвет.
Всички станаха и отидоха да видят новородените змийчета. Също като майка си те бяха яркозелени и имаха характерната червена ивица от главата до опашката. Бяха пет, мънички като червейчета. Всички бяха изпълзели до чинийката и пиеха мляко, като мъркаха доволно, подали раздвоените си езичета. Зит се бе навела загрижено над тях, ала не изглеждаше никак застрашително.
— Това обяснява защо напоследък се държеше толкова зле — заключи Сади. — Защо не ми каза, Зит? Можех да ти помогна при раждането.
— Не бих желал да бъда акушерка на змия — рече Силк. — Освен това мислех, че влечугите снасят яйца.
— Повечето от тях наистина го правят — призна Сади. — Но има някои живораждащи видове. Зит е от тях.
— Аз си мислех, че просто е малко напълняла — сподели Велвет. — А през цялото време тя е била бременна.
Дурник се намръщи.
— Тук нещо не е наред — каза той. — Нийса не е ли единственото място, където се среща този вид змии?
— Да — отвърна Сади. — И дори там са истинска рядкост.
— Но как тогава… — Дурник се изчерви. — Как е станало това? Ние от доста време не сме ходили в Нийса. Къде Зит е срещнала бащата?
Сади примигна.
— Наистина! Това е невъзможно. Зит, какво си направила?
Малката зелена змия не му обърна никакво внимание.
— Това не е чак такава загадка, Сади — рече Ерионд и се засмя. — Не си ли спомняш какво каза Кайрадис на Зит, когато бяхме в Ашаба?
— Че нещо е било отложено. Наистина не обърнах внимание на думите й. Точно тогава бяхме заети с нещо друго, което ми отвлече вниманието, ако си спомням правилно.
— Пророчицата каза: „Бъди спокойна, малка сестрице. Това, за което си родена, вече е изпълнено. Дълго отлаганото събитие най-сетне ще се случи.“ Значи за това е говорила Кайрадис. Раждането на змийчетата е дълго отлаганото събитие.
— Знаеш ли — обърна се Белдин към Белгарат, — мисля, че той има право. Това не е единственият път, когато пророчеството се намесва така, че събитията да потекат в нужната посока. Думите „за което си родена“ означават, че Зит е била предопределена за едно — да ухапе Харакан. След като го направи, всичко продължи по обичайния си начин. — След това гърбавият магьосник погледна Ерионд. — Как си спомни какво точно каза Кайрадис? Всички бяхме доста нервни, докато стояхме в тронната зала на Урвон.
— Винаги се стремя да запомням това, което казват около мен — отговори Ерионд. — Може би няма да го разбера веднага, но рано или късно всичко отива на мястото си.
— Това момче е много странно, Белгарат — рече Белдин.
— Всички сме забелязвали това по един или друг повод.
— Нима наистина е възможно? — обърна се Сади към стария вълшебник. — Имам предвид дали въобще е възможна такава намеса?
— Не трябва да задаваш подобни въпроси на дядо — засмя се Гарион. — Той вярва, че няма невъзможни неща.
Силк стоеше на безопасно разстояние от Зит и потомството й. Веждите му бяха леко повдигнати.
— Честито, Зит — рече най-сетне той на малката зелена майка. След това погледна строго приятелите си. — Предполагам, че всичко това е много хубаво, но ако някой ги нарече „сладки малчугани“, просто ще започна да крещя.
Всички се окъпаха и си легнаха, но Се’Недра беше неспокойна и се въртеше в леглото. Внезапно малката кралица се надигна.
— Чудя се дали млякото все още е топло — промърмори тя, после отметна одеялото и леките й стъпки помилваха пода. — Ти искаш ли мляко, Гарион?
— Не, благодаря, скъпа.
— То ще ти помогне да заспиш.
— Нямам проблеми със съня.
Тя му се изплези и излезе в коридора.
Върна след малко с чаша мляко. Усмихваше се дяволито.
— Какво ти е толкова смешно? — попита я той.
— Видях Силк.
— И какво от това?
— Той не ме забеляза, но аз го видях. Тъкмо влизаше да си ляга.
— Може да си ляга, когато пожелае.
Кралицата се засмя още веднъж и скочи в леглото.
— Тъкмо това ти приказвам, Гарион — рече тя. — Не влизаше в своята спалня.