Въпреки това въздухът бе сладък, изпълнен с дъха на зряло титанидско зърно, свободен засега от всякаква заплаха. Оставяха прашна диря между хълмовете. Могъщата крива на Гея се издигаше от двете им страни подобно на майчина прегръдка.
Разстлаха постелките на брега на Офион. Докато се хранеха, Крис наблюдаваше реката, чудеше се колко ли пъти водите са минавали покрай тази точка и колко ли още пъти ще се преминат по кръговрата на реката, преди дните на Гея да стигнат своя завършек. Когато Титанидите запяха, той се присъедини към тях. Не след дълго и Робин започна да им приглася. Смяха се, пиха, малко поплакаха и пяха, докато не настана време да тръгват.
ЕПИЛОГ: Semper Fidelis20
Колелото продължаваше да се върти.
Смъртоносният кораб от Земята стоеше там, където бе стоял винаги, дълбоко в гравитационната дупка на Сатурн. Екипажите му се сменяха ежегодно — така се облекчаваше отегчението от службата. Веднъж на десет години ядреното оръжие се проверяваше и дефектното се заменяше с ново.
Това не бе празна заплаха, но въпреки всичко Гея я пренебрегваше. Тя никога не би им дала повод за нападение. Докато Земята се нуждаеше от нея, тя бе в абсолютна безопасност, а нуждите на Земята лесно можеха да бъдат подклаждани. Би било политическа лудост да я заподозрат и обвинят в диктаторство. Историята за анкетирането, дори и да достигнеше до ушите на земните човеци, би причинила моментно неловко положение, нищо повече. Гея можеше да дари още хиляди подаръци. Системата й за сигурност бе създадена за нейно собствено развлечение — тя я забавляваше, тъй като пилигримите идваха в неведение.
Поради своята самоувереност богинята поставяше опасността от Земята малко по-ниско от опасността, идваща от Магьосницата-ренегат, а и тази заплаха бе тъй незначителна, че почти не се поддаваше на изчисление. Но Гея бе предпазливо същество. Високо в главината мислите й течаха по-бързо от светлината през кристалната матрица на пространството, самото съществуване на която бе в разрез със законите на земната физика. Огромни дупки бяха зейнали в матрицата, подобно на дупките от изгнили зъби, ала независимо от това мощта на нейното съзнание, дори и загиващо, надвишаваше възможностите на съвкупната изчислителна техника на човеците.
Отговорът бе такъв, какъвто го бе очаквала. Чироко не представляваше никаква заплаха.
Планинските райони на Гея имаха особен статут. Въпреки че всеки километър от тях бе обвързан с някой от регионалните мозъци, контролът, който можеше да се упражнява толкова далеч от центъра на властта, бе пренебрежимо малък. Те представляваха един вид неутрална територия.
В Зоната на здрача между Рея и Хиперион, високо над земята, в най-недостъпната планинска област, самотна Титанида стоеше на пост пред една пещера. Недалеч цъфтяха милиони растения кока. Тя чу от вътрешността на пещерата да долита някакъв звук, обърна се и влезе.
Чироко Джоунс, до неотдавна наричана Магьосницата на Гея, а сега — Демона, се беше пробудила, облята в ледена пот. Лежеше гола, а тънките й ребра се брояха. Очите й бяха хлътнали.
Кларинет се доближи и я прегърна, докато престана да трепери. Скоро след приземяването си в Хиперион тя бе открила малко алкохол, макар Къщата на песните да бе сполетяна от най-необичайното явление, виждано някога на Гея: дъжд от катедрали. Кларинет я бе намерил и довел в пещерата.
Повдигна главата на Чироко и й помогна да изпие чаша вода. Когато тя се закашля, я положи отново да легне.
Скоро очите й се отвориха. Приседна сама, за първи път от дни насам. Кларинет се взря в тези очи, зърна същия плам, който бе угаснал тъй отдавна, и се изпълни с ликуваща радост.
Гея тепърва щеше да чуе за Демона.