Вещо го накара да повдигне босия си крак и да го постави в дланта й. В резултат на някакъв висш рефлекс тялото му си припомни заучената последователност от движения, която съзнанието беше забравило. Постъпи правилно. Тя го повдигна, а той се хвана за раменете й и я яхна. Кожата й бе неокосмена, жълта, но изпъстрена с малки кафеникави точици като зрял банан. Температурата и структурата й не бяха дразнещи — голите крака на Крис сякаш докосваха човешка кожа, но опъната върху различна рамка.
Титанидата направи чупка в кръста и се наклони на една страна, за да преметне ръка през раменете му. Големите й бадемови очи блестяха от възбуда. За негово учудване тя го целуна силно по устните. Толкова бе голяма, че той се почувства като шестгодишен.
— За късмет, скъпи. Имаме приятелите и знаем начина. Всичко, от което се нуждаем сега, е късмет, а ти си моят талисман. — Тя изкрещя и изрови земята със задните си крака, втурвайки се в бесен галоп, а Крис се вкопчи в кръста й, като се мъчеше да се задържи върху широкия й гръб.
Това преживяване му бе познато. И друг път се бе отърсвал от амнезията си по време на езда, та си помисли, че вече е подготвен за всичко.
Но точно за това не бе подготвен.
Целият свят бе изпълнен с ярка слънчева светлина, прахоляк, Титаниди, палатки и музика. Предимно музика. Преминаваха през вълни от музика, натъквайки се на всички открити от човека форми, и на още много, известни само на Титанидите. Нещо като акустична лудост, без всъщност да е. Всеки състав следеше изпълненията на съседните. С невероятно умение те се надсвирваха, импровизираха върху различни теми и си ги разменяха за доразработване — с нова метрика, по-сладостни. Крис и Титанидата преминаха през цели музикални фамилии — рагтайм в съседство с кейкуок13, през шолдеринг до суинг и деветнайсет разновидности прогресив джаз, с леки нотки на нечовешка странност, спокойни или възторжени.
Някои от музикалните произведения надхвърляха възприятията на Крис. Най-доброто в случая бе да си повтаря: „Да, би било интересно, ако музиката е и такава.“ За Титанидите звукът представляваше музика. Музиката, която хората харесваха, беше само едно кътче от огромната сцена, нищо повече от малък клон на огромна фамилия. Една от мелодиите, които Крис чу, се състоеше от подредени групи по три или четири ноти, всяка с по няколко херца отдалечена от тониката. Титанидите успяваха да превърнат получените от интерференцията — разликата или сумата на отделните тонове — звуци, в пълноценна музика.
Придвижването сред навалицата на Пурпурния карнавал приличаше на пътешествие през вътрешността на мишпулт с петдесет хиляди канала, съставен от живи същества. Сякаш скрит някъде маестро небрежно побутваше плъзгачите по огромниото табло, като тук усилваше, там заглушаваше звука и пускаше някоя мелодия, за да я прекъсне само след миг.
Песните бяха отправени към неговата компаньонка. (Дали беше редно да я нарече свой кон?) Тя обикновено махваше с ръка и отвръщаше с кратък напев. Накрая една Титанида се обърна към нея на английски.
— Какво е това на гърба ти, Валия?
— Четирилистна детелина, надявам се — отвърна Валия. — Моят билет за майчинството.
Вече знаеше името й. Тя изглежда го познаваше отлично, а това го поставяше в неудобно положение, тъй като се очакваше и той да я познава. Не за първи път се чудеше: какъв ли е бил преди?
Целта на тяхното пътуване се оказа един кратер с ерозирали стени и диаметър около половин километър. Потърси наслуки името му в паметта си, и отнякъде, извън обсега на спомените, измъкна: Грандиозо. Макар и лишено от смисъл, то му подхождаше, както полека-лека става с имената на нещата след време. Скалата, изправена до ръба на кратера, също си имаше име, но не успя да го изкопчи от паметта си.
От ръба на Грандиозо обърна поглед назад към лагера на Титанидите — лудешка врява, шумотевица от хиляди оркестри, бъркотия от цветове с прашен облак подире й, носен от вятъра.
Вътрешността на паницата представляваше друг свят. Там бяха събрани доста Титаниди, но сред тях не цареше гуляйджийската анархия, завладяла онези извън кратера. Грандиозо бе покрит с килим от късоподрязана зелена трева, разделен с мрежа от бели линии. Титанидите се бяха подредили на групички, не повече от четири във всеки квадрат, досущ като жетони върху зеленото сукно на игрална маса. В някои от квадратите се мъдреха ярки, но някак неустойчиви конструкции, приличащи на отрупани с цветя подвижни платформи за парад. Други бяха почти празни. Валия се смеси с тълпата, влезе в три квадрата и подмина други седем. Присъедини се към две Титаниди в квадрат, където имаше някакви неща, приличащи на венци, и колекция от полирани камъни, разположени по странен според Крис начин.