Докато се занимаваше с багажа, Крис наблюдаваше Габи и Кларинет, които се опитваха да успокоят Чироко и да я качат върху Титанидата. Гледката бе патетична и леко притеснителна. Забеляза, че Робин, коленичила върху Обой на метри от него, също наблюдава спектакъла. Беше тъмно като в рог, единствената светлина идваше от газениците на Титанидите, но все пак се виждаше, че тя се мръщи.
— Да не си се разколебала за пътешествието? — подхвърли Крис.
Робин го погледна учудено. Досега не бяха разговаряли — или поне той не помнеше — и се чудеше какво ли е мнението й за него. Странна личност. Беше установил, че онова, което бе смятал за рисунки, всъщност са татуировки. Змии с многоцветни люспи бяха увили опашки около големия пръст на десния крак и кутрето на лявата й ръка, а телата им се виеха нагоре по крака и ръката, за да се плъзнат под дрехите й. Чудеше се как ли изглеждат главите им.
Тя се извърна към багажа си.
— Когато се заема с нещо, държа на думата си.
Косата падаше върху очите й — отметна я и разкри още от ексцентричната си украса. Почти цялата лявата страна на главата й беше избръсната и там се мъдреше заплетена петоъгълна фигура с център около лявото ухо. Сякаш носеше перука, която се беше килнала.
Тя отново хвърли поглед към Чироко, после се обърна към Крис с подобие на приятелска усмивка, едва различимо от татуировките.
— Все пак разбирам какво имаш предвид — отстъпи — Щом искат, нека я наричат Магьосница, но на мен повече ми мяза на пиянде.
Крис и Валия последни от осмината се измъкнаха от мрака под дървото на Титантаун. Той примигна от светлината и се усмихна. Чувстваше се добре по на път. Посоката нямаше особено значение.
Другите три двойки представляваха приятна гледка, когато изкачиха първия хълм и поеха по изпечения от слънцето прашен път между полята с избуяли жълти жита. Водеше Габи, облечена като Робин Худ в зелено и сиво, яхнала шоколадовокафявия с яркооранжева коса Псалтерий. Следваха ги Кларинет и проснатата върху гърба му Чироко. Виждаха се само босите й крака, провесени под мръсночервеното наметало. Косата на Кларинет, която в сумрака изглеждаше черна, сега, развята зад гърба му, проблясваше като обсипана с пайети. Дори кафявите и маслиненозелени кичури на Обой изглеждаха добре на слънчевата светлина, а белите й като пух на глухарче коси бяха прекрасни. Облечена в широки панталони и лека плетена блуза, Робин яздеше с изправена стойка и крака върху дисагите.
Крис се намести по-удобно върху широката гърбина на Валия. Вдиша с пълни гърди и му се стори, че усеща във въздуха онзи неуловим дъх, който често предхожда лятната буря. А тя се надигаше от запад, откъм Океан. Прииждаха облаци: плътни, мокри валма от памук. Удължаваха се на север и юг, подобни на броеници от наденички, а по-високите като че ли се развиваха, като оставяха подире си тънки бели следи. Това изглежда се дължеше на Кориолисовия ефект.14
Денят беше идеален да се емнеш нанякъде.
Крис не вярваше, че ще заспи върху гърба на Титанида, но се оказа, че е възможно. Разбуди го Валия.
Псалтерий вече бе поел по дългия кей, прострял се навътре в Офион. Валия го последва и скоро копитата й затрополиха по дъските. Към пристана бяха привързани четири големи канута, върху чийто дървен скелет бе опъната сребриста материя. Приличаха на алуминиевите си събратя, плаващи по земните езера и реки вече над два века. Дъната им бяха подсилени с дъски. В средата на всяко кану бяха струпани припасите, покрити с червен брезент и овързани с въжета.
Лодките не бяха нагазили дълбоко във водата, но когато Псалтерий стъпи на кърмата на едната, кануто забележимо потъна. Крис смаяно наблюдаваше как пъргаво се движат Титанидите по тесния пристан, как махат дисагите си и ги нареждат, привеждайки се, в канутата. Никога не беше ги приемал като раса на мореплаватели, но Псалтерий май разбираше нещичко от лодки.
— Сега се налага да слезеш — каза Валия. Главата й беше извърната на сто и осемдесет градуса — нещо, което винаги причиняваше на Крис болка, сякаш някой се опитваше да извие и неговия врат. Опита се да й помогне с каишите, но скоро разбра, че пречи. Тежките торби бяха по-скоро пухени възглавници, ако се съдеше по начина, по който ги премяташе насам-натам.
14
Кориолисов ефект — на името на Гаспар де Кориолис, френски математик (1792–1843) — фиктивно отклоняване на посоката на движение на обект, наблюдаван от въртяща се отправна система. Предизвиква се от въведената за улеснение при анализа на ротационни системи Кориолисова сила. — Б. пр.