Закрещя.
20. Ново начало
Робин вдигна поглед, когато Габи излезе при нея на верандата. Седнала на стъпалата, тя четеше пожълтелия ръкопис, който бе намерила в кабинета на Чироко. Удивителен труд, в който се описваше взаимодействието между флората и фауната и… единствената дума, която й идваше на ум, бе неопределените организми, обитаващи в радиус един километър Къщата на песните. Книгата не беше научен труд, но имаше сбит стил, който Робин схващаше удивително лесно. Ръкописът бе оставен на бюрото с извит сгъваем капак до полицата с книги, на която бяха наредени десетина тома с автор Ч. Джоунс.
— Как са пациентите? — запита Робин. — Габи изглеждаше изтощена. Едва ли бе спала от лагеруването край реката… преди колко? Два декарота? Три? Възможно е дори и тогава да не е мигнала.
— Бъркаш глаголите — отвърна Габи, сядайки до нея. — Как е търпението15? Твоето.
Робин сви рамене.
— Не бързам за никъде. Станала съм по-либерална. Нямах представа, че Магьосницата пише толкова хубаво.
Габи отпъди въображаема муха пред лицето си. Личеше си, че е кисела.
— Ще ми се да престанеш да я наричаш Магьосница. Това я задължава прекалено много. А тя е просто едно човешко същество, също като теб.
— Знам… може би си права. Ще престана.
— Прощавай, не исках да бъда груба. — Извърна поглед към поляната. — Пациентите се справят според очакванията. Крис престана да пищи, но все още се е свил в ъгъла. Валия още го придумва да се храни. Роки се е заключила в спалнята си. Всичкото пиене бе изхвърлено от моста, доколкото зная. Разбира се, с един алкахалик никога не можеш да бъдеш сигурен. Би могла навсякъде да е скътала по нещичко. — Скри лице в шепи, сякаш за да си поотпочине. Робин видя че устните й потреперват и дочу жалостиво стенание. Габи плачеше.
— Заключих я в спалнята й — едва успя да изрече между риданията. — Не ми се вярва. Не ми се вярва, че нещата стигнаха дотам. Като ме види, тя ме проклина. Повръща си червата, поти се и трепери, а аз не мога да направя нищо. Безсилна съм да й помогна.
Робин беше потресена. Не знаеше какво да стори. Да седи до уважавана от нея личност и да я гледа обляна в сълзи — това бе немислимо положение. Чудеше се къде да дене ръцете си. Прехвърляше страниците от ръкописа в скута си, но престана, усещайки, че ги разкъсва.
Сепна се при спомена за своя плач пред Обой. То беше по-различно, разбира се. И Обой каза същото, а и тя скоро разбра, че всичко е наред. Но Титанидата не беше стояла просто така.
Робин плахо обгърна с ръка раменете на Габи. Габи без да се смущава, се извърна и зарови лице в рамото й.
— Всичко е наред — прошепна Робин.
— Толкова я обичах — стенеше Габи. — И все още я обичам. Какъв майтап. След седемдесет и пет години все още я обичам.
Габи повдигна главата на Чироко от възглавницата и поднесе чаша към устните й.
— Пий. Ще ти подейства.
— Какво е това?
— Чиста, кладенчова вода. Най-фантастичното питие на света.
Устните на Чироко бледнееха на фона на потното посивяло лице. Габи усети, че разбърканите й коси са влажни, докато подкрепяше с длан темето й, върху което се мъдреше цицина от ударите о месинговата пръчка в горния край на леглото.
Роки първо сръбна малко, после това шумно запреглъща.
— Е, е, не прекалявай. Напоследък доста повръщаше.
— Но съм жадна, Габи — изхленчи Чироко. — Слушай, скъпа, няма повече да ти крещя. Съжалявам, че те навиках. — Гласът й придоби лукави нотки. — Но слушай, сладурче, ще направя всичко за малко пиячка. Заради старите времена…
Габи сложи длани върху бузите на Чироко и ги притисна така, че устните й се нацупиха — нещо, което при други обстоятелства би било комично. Но сега Чироко се сви с кръвясали, излъчващи страх очи. Доста по-тежка беше от Габи, но и през ум не й мина се противопоставя. Цялата й борбеност се беше изпарила.
— Не — каза Габи. — Днес, не — и утре, не. Не знаех дали ще устоя и занапред да отказвам и затова унищожих всичкия алкохол в къщата, така че хич не си прави труда да ме питаш, разбра ли?
Сълзи напираха в очите на Чироко, но на Габи й беше омръзнало да открива в тях следи от лукавство. В къщата имаше тайно скривалище с нещо, заделено за спешни случаи. Но не и в тази стая. Вратата й ще стои непрестанно заключена.
— Добре. Чувствам се по-добре. Скоро ще съм на крак и повече няма да пия. Ще видиш.
— Да. — Габи отмести поглед, след това си наложи отново да я погледне. — Не дойдох тук за обещания. Не и такива. Исках да знам дали все още си с нас. С мен.