Настигна Титанидата в тунела и се принуди да подтичва, за да изравни крачката си с нейната. Заобиколиха форта от северната му страна покрай Залива.
— Махни този апостроф.
— А?
— В името си. Промени го на Крис. Мразя апострофите.
— Аз…
— Не ме карай да изтъквам, че няма да пратя на Гея някой с тъпото име Крис’фър.
— Добре, няма. Искам да кажа, ще си променя името.
Тя отключи портала в оградата, която ограничаваше достъпа моста. Отвори и двамата влязоха.
— Промени и фамилното — на Мейджър. Може би ще те отърве от този фатализъм.
— Ще го сторя.
— Направи го чрез съда и ми изпрати документ.
Достигнаха до фундамента на една от огромните бетонни колони на моста. Личеше си, че нейната метална стълба е била завинтена скоро. Тя се смаляваше в далечината, но се виждаше, че достига до платното на моста без обезопасителна клетка.
— Паспортът ти е на върха на Южната кула. Представлява флагче на Гея, като знамето пред посолството. Изкачи се по стълбата, за да го вземеш и се върни. Аз ще те чакам тук.
Крис’фър погледна първо стълбата, после — земята. Обърса потни длани о панталона си.
— Мога ли да попитам защо? Искам да кажа, ще го направя, щом трябва, но какъв е смисълът? Прилича ми на игра.
— Игра е, Крис. Това е случайност, без особен смисъл. Ако не успееш да изкачиш тази келява стълба, тогава няма защо да те пращам при Гея. Хайде, направи го, момче. — Тя се усмихваше и Крис си помисли, че привидната симпатия към хората не ще й попречи да изпита удоволствие, когато го види да пада. Сложи крак на първото стъпало, надигна се и усети как дланта й легна на рамото му.
— След като отидеш на Гея, не очаквай прекалено много. От сега нататък ти си в лапите на една огромна и капризна сила.
3. Пищялото
Ковън7 бе основан в края на двайсети век, макар и под друго име. Имаше по-скоро политически, отколкото религиозен характер. Повечето от преданията за първите дни на групата твърдяха, че членовете-основатели първо не са приемали насериозно доста от делата си. Малцина са вярвали във Великата Майка или в магиите. В началото магьосничеството е било просто социалната спойка на това общество.
След време, когато дилетантите взели да се отегчават, а посредствените и малодушните си плюли на петите, людете от ядрото на групата започнали да се вживяват в ритуалите си. Плъзнали слухове за човешки жертвоприношения. Мълвяло се, че жените от хълма давели новородените мъжкарчета. Интересът на околните станал причина групата да се сплоти по-здраво срещу враждебния външен свят. След нееднократни преселвания накрая се установила в затънтено кътче на Австралия. Там Ковън щял да загине, тъй като всички дали клетва да не се възпроизвеждат, докато партеногенезата, сиреч безполовото размножаване, не се превърне в реаллност. Но с появата на Пищялото дошла голямата промяна.
Пищялото бил астероид — милиони тонове чисто желязо, никел и лед с примеси като жилки на хризоберил. В една ранна майска заран огнена диря раздрала с вой южното небе. Ледът се изпарил, но желязото, никелът и всичко останало се врязало в пустинята до границата на земите, притежание на Ковън. Един от примесите бил злато. Другият — уран.
Добре, че Пищялото се сгромолясало в покройнините, защото дори от това разстояние взривът покосил шейсет процента от вярващите. Новината за състава на астероида се разпространила светкавично. За една нощ Ковън се превърнал от забравено от Бога място в религия, достатъчно богата, за да се нареди до католицизма, мормоните и сциентолозите.
Но астероидът привлякъл към групата внимание, от което тя не се нуждаела. Едва ли австралийската пустош е мястото, което би те принудило да потърсиш по-отдалечено от обществото убежище, но пустинята се оказала прекалено достъпна. Наложило се Ковън да намери нов смисъл на понятието „отдалечен“.
Това станало през трийсетте години на ХХI век и се случило така, че идеалното убежище било на разположение.
Когато две тела обикалят около общ гравитационен център, подобно на системата Земя-Луна, се образуват пет точки на гравитационна стабилност. Две от тях се намират върху орбитата на по-малкото тяло, отместени на шейсет градуса. Една има между двете тела, а друга — от обратната страна на дребосъка. Наричат се точки на Лагранж и се означават с L1 до L5.
В L4 и L5 вече се бяха разположили колонии, а се изграждаха и нови. Като че най-удачният избор беше L2. Там Луната закриваше напълно Земята.
И там изградиха Ковън — седемкилометров цилиндър с радиус два километра. Въртенето му осигуряваше изкуствена гравитация, а затварянето на прозорците — нощ.