Не можеше да повярва, че точно тя им позволи най-накрая да заловят главата на Дъскоф. Сякаш през цялото време бе работила със Сборището, без да го знае.
Приключи с опаковането, плати някои сметки и най-накрая загаси осветлението и се сгуши в леглото. Леглото на Анджела. Въпреки всичко Изабел спеше по-добре тук, отколкото където и да било другаде. Може би защото енергията на Анджела все още се съдържаше в апартамента, в тези мебели, одеалата и чаршафите, които сега я покриваха. Мястото щеше да й липсва, когато отидеше в Сборището.
При Томас Монахан. Лицето му проблесна в ума й, когато затвори очи: плътните му устни, по-черните му от черни очи. Монахан беше добре изглеждащ мъж и тя не беше имунизирана. Обикновено мъж като Томас — контролиращ и целенасочен — не би я възбудил. В миналото се придържаше повече към артистичните типове: художници, музиканти и писатели. Но Томас Монахан съчетаваше тези тип А качества странно добре. Интригуваше я. В резултат, тя се намери силно привлечена от него, повече отколкото можеше да породи естественият вода-земя магнетизъм.
Земните магьосници бяха много, така че тя често бе попадала на мъже земни магьосници, към които бе привлечена физически. Това бе феномен, с който тя бе свикнала да се справя и обикновено отшумяваше бързо щом магиите откриеха баланса. Това, което чувстваше към Томас Монахан, бе много, много по-силно от всичко, което някога бе изпитвала.
Чудеше се дали и той го изпитва.
Спомняйки си гладния начин, по който я гледаше онзи ден в библиотеката, Изабел реши, че и той го чувства.
Но как да се справи с това? С удоволствие щеше да спи с него, ако това щеше да помогне. Изабел имаше чувството, че една нощ с точно този магьосник би я подлудило. Искаше й се да разбере дали предчувствието й е вярно. Все пак щяха да работят заедно, така че това едва ли беше най-доброто й хрумване за деня.
Не че напоследък бе имала по-добри хрумвания.
Въздишайки, тя се опита да успокои ума си достатъчно, за да заспи. Обърна се към водата в тялото си, усещайки я като океан. Концентрира се върху вдишването и издишването си и нежното преминаване на кръвта по вените й. Най-накрая умората я придърпа с тежки ръце. Тялото й се отпусна в съня.
Но кошмарите я завладяха моментално.
Миризмата на плесен и нафталин опари носа й. Дали паяците имаха мирис? Кълнеше се, че може да усети аромата на крехките им, сухи тела в нишата на това място, където плат докосваше бузите й и глад мъчеше стомаха й. Отчаяние и изострен страх я завладяваха и тя дращеше и удряше по вратата, докато не се измори прекалено много, за да продължи.
Така и никой не дойде.
— Не!
Изабел се изправи в леглото с туптящо сърце и стичащи се по лицето й сълзи. Студена и празна скръб се изви в стомаха й, тежеше в гърдите й. Усещането я правеше замаяна и й се гадеше.
Точно както когато беше дете.
Дишайки тежко и треперейки, тя хвърли поглед на часовника. Бе спала само десет минути. Изабел сви колене към гърдите си и покри очи с ръце. РЕМ(фаза на съня, която се характеризира със забележителни физиологични промени като например ускорено дишане, интензифициране на мозъчната дейност, бързи движения на очите и отпускане на мускулите, в тази фаза спящият сънува) не идваше толкова скоро, след като някой заспи. Как бе сънувала? Особено това.
Скимтящ звук достигна до ушите й и й отне секунда да разбере, че идва от нея самата. Не бе имала такива сънища от години. Боже и Богиньо, мислеше, че със сигурност е преодоляла всичко това. Разочарована от себе си и от слабостта си, тя стисна силно очи, пропъждайки спомена в дъното на съзнанието си. Това трябваше да спре. Миналото си беше минало. Период. Продължи напред, Изабел.
Пулсът й бавно се завърна към нормалното и Изабел усети миризмата между ванилията и лавандулата, мирис, който не би трябвало да е там — сух, земен аромат, почти като тамян, но малко по-остър. Малко като това как си бе представяла, че миришат паяците, когато бе дете. Беше слабо, но определено го имаше.
Движение извън ъгълчето на окото й. Голяма сянка се втурва.
Тя обърна глава точно навреме, за да види фигура да прелита през балкона на спалнята, през прозрачните завеси и отвъд плъзгащата се стъклена врата… не, през плъзгащата се стъклена врата.