— Защо демонът не си е отишъл у дома, Стефан? Обикновено са издърпвани през портала, създаден в демонския кръГна Дъскоф, служат на вещерите, позабавляват се и се връщат в техния свят. Не искат да прекарат цялото си съществуване тук. Та защо е останал този?
Имаше много измерения, съществуващи наравно със Земята, достъпни само когато материята, която създава реалността се забърза до необходимото вибрационно ниво, за да се създаде мост. Когато Дъскоф сформират демонски кръГи пожертват четирима магьосници, по един за всеки елемент, те използват изтръгнатата от магьосниците сила, за да променят честотата на материята и да отворят такъв портал.
Магията на вещерите, които сформират кръга, резонира със специфичен демон някъде отвъд портала, такъв, който е злонамерен и служещ на себе си, като самите вещери. Плюс това, колкото са по-могъщи пожертваните магьосници, толкова по-могъщ и зъл е демонът. Заклинанието, отправено от вещерите, извлича създанието през портала против волята му, всъщност отвличайки и поробвайки го за неопределен период от време.
Демоните, обаче, не харесват това място и със сигурност не искат да живеят тук, когато имат по-подходяща обстановка вкъщи. Исторически погледнато, те идват, опустошават, проливат кръв и се прибират у дома. Порталите работят така — демоните могат да се завърнат в тяхното измерение, щом веднъж са дошли, но не могат по своя воля да влязат в това измерение, освен ако преднамерено не е създаден портал от тази страна.
Демонът, когото издирваха сега, е бил въздигнат в демонския кръг, който е убил лелята на Томас Ева, могъща въздушна магьосница, която също така е била майка на Мира. Този демон бе избрал да остане в това измерение около двадесет и пет години.
— С удоволствие ще ви кажа защо е останал. — Стефан се засмя кратко и грубо. — Не, горд съм да ви кажа, защото този демон е най-злият от най-злите. Дъскоф въздигна великолепно, могъщо създание. — Той вдигна поглед и се усмихна. — Това е признание за способността ни.
— Какво имаш в предвид? — попита Мика.
— Издърпахме не само демон, а чудовище. Толкова ужасен демон, който извърши толкова много зверски деяния в собственото си измерение, че те му затръшнаха вратата.
— Чакай малко. Да не искаш да кажеш, че този демон не може да си иде дори и да иска?
Стефан се приведе напред, усмивка на задоволство играеше на устните му.
— Те не го искат обратно. Това е неговият затвор, неговото наказание.
ШЕСТ
ПРИ ТОЗИ КОМЕНТАР ЦЯЛАТА КИЛИЯ ЗАМЛЪКНА за известно време. Томас си пое въздух. Ако до сега не знаеха, че демонът е зъл до мозъка на костите си, то сега вече бяха убедени.
— Не разбирам защо затварянето на демона тук би се смятало за наказание — каза Изабел накрая. — Защо не би искал той да остане тук? Това няма ли да е голяма площадка за игра за него?
Мика й отговори.
— Подозираме, че съществата, които наричаме "демони", живеят в свят не много по-различен от нашия. Имат култура, общество, закони, всичко, което имаме и ние. Женят се, имат малки бебета демони, които отглеждат, докато станат големи, лоши демони. Това е домът им. Тук са просто чужденци, без свобода, приятели и семейства. Помисли си. Би ли искала да прекараш целия си живот сама в чужд свят? Този демон в същност е изгнаник.
Изабел обви ръце около себе си.
— Просто е странно да мисля за тях по този начин, като за нещо повече от примитивни чудовища.
Мика прокара ръка през косата си.
— Вярваме, че обществото им е доста сложно, но няма как да знаем със сигурност, тъй като никой човек или магьосник не е преминавал през портала.
— Но знаем, че имат затвори, точно като нас — каза Стефан безмълвно. — В този случай Дъскоф е издърпал затворник от един от тях. Това го е освободило. Убеден съм, че достатъчно добре се е задоволил тук.
Задоволил се е. Да, убивайки хора.
— Колко дълго Дъскоф познават демона, който е останал от тази страна на портала? — попита Томас. Гласът му звучеше сковано дори в собствените му уши, защото подозираше, че Дъскоф са можели да спрат демона много отдавна… ако са си направели труда да опитат.
Стефан погледна нагоре, съсредоточи поглед върху лицето на Томас и се засмя горчиво.
— Откакто открадна библиотеката ни.
— Обясни.
— Имахме колекция от книги — древни писания за демони, които Дъскоф са владеели още от Средновековието. Демонът е предугадил местонахождението на книгите и една нощ дойде. Проникна през магическите ни защити и ги открадна всичките.