Тя стисна устни и го обмисли за момент.
— Ще ме караш да бъда добра.
Той се усмихна.
— Ще те накарам да бъдеш ефективна, не задължително добра.
— Искам да бъда на всяка официална връзка на Сборището със Стефан. Искам да присъствам на всеки контакт, който имате с него в Грибин.
Томас потърка брадичката си с ръка за момент, обмисляйки въпроса.
— Не виждам защо не.
Тя го прецени, хапейки долната си устна между белите си зъби.
— Дай ми време да оправя някои връзки и ще се присъединя.
Нелогично, той се зачуди какви ли "връзки" има в предвид. Знаеше, че не е омъжена, но дали имаше приятел?
По дяволите, защо му пукаше?
Той кимна.
— Само кажи на входа коя си и Дъглас ще те посрещне. Той се грижи за къщата. Когато се върнеш, ще те чака стая, приготвена за теб.
— И затворник за измъчване. — Тя плесна с ръце и ги потърка весело. — Ако играем на доброто и лошото ченге, може ли аз да бъда лошото?
— След това, което стори на пишката му, Стефан вероятно мисли, че ти си най-лошото нещо наоколо.
Тя се усмихна широко.
— Сега мога да умра щастлива.
Богиньо, какво направи той току-що?
ЧЕТИРИ
ИЗАБЕЛ ВЛЕЗЕ В ЛУКСОЗНИЯ АПАРТАМЕНТ НА СЕСТРА СИ В ЛИНКЪЛН Парк, наситеният аромат на ванилия и рози я обгърна още щом влезе. Беше останала там след смъртта на Анджела и все още всяка сутрин палеше любимите й свещи в нещо като бдение.
Остави ключовете си на барплота, който отделяше кухненската част от огромната дневна, и огледа обзавеждането. Мястото беше декорирано в успокояващо синьо и сребристо, натъпкано до пръсване с дивани и столове, меки покривки и плюшени килими покриваха лъскавите дървени подове. Успокояващи модерни картини красяха стените, пастелни цветове се спускаха и издигаха по платната на картините.
Това място беше като Анджела. Беше въплътило духа й — спокоен, сдържан, емоционално уравновесен и чувствителен. Никак не подхождаше на личността на Изабел, но й се щеше да можеше да й пасне. Щеше й се да има някои от качествата на сестра си, вместо от тези на майка си. Анджела трябва да бе наследила спокойствието си от баща си, който и да бе той. Бащата на Анджела не беше баща и на Изабел. Майка им, Каталина, бе обикаляла доста.
Изабел събу обувките си и свали малкия, хубав нож с медно острие, който носеше в кания на китката си. Оставяйки го на плота, тя прокара пръсти по извивките, гравирани върху дръжката. Анджела бе подарила ножа на Изабел след едно пътуване до Перу. Изабел го носеше след смъртта на Анджела, винаги когато отиваше на лов за демона. Направен за нищо повече от украса, това наистина беше само символичен жест. Поклон пред сестра й.
След като измъкна кутия "Чънки Мънки" от фризера и грабна лъжица, тя прекоси дневната и отиде до прозореца, който гледаше към оградената с дървета улица долу. Застана там и със задоволство извади шоколадовите парчета от банановия сладолед, докато гледаше как минава жена с детска количка, как мъж в костюм се прибира вкъщи след ден в офиса и деца, прибиращи се от училище.
Нормални хора с нормален живот.
Анджела не беше убита в апартамента си. Вместо това демонът я бе проследил до работното й място — правна кантора. Анджела бе адвокат от защитата, специализираща се в склонните към магия. Магьосническият свят имаше професионалисти във всички аспекти на обществото, помагайки да скрият съществуването си от не-магьосниците — нормалните хора с нормален живот.
Знанието за съществуването им носеше само страх и изгаряне, историята показваше достатъчно. На света нямаше достатъчно магьосници, които да се преборят с вероятните последици, ако съществуването им се разкрие. Магьосниците на елементите бяха печално малобройни, така че правеха всичко възможно да се скрият.
Тъй като телата, убити от демона, бяха открити от магьосници, Сборището държеше престъпленията в тайна, между магьосниците, и щеше да го прави възможно най-дълго. Нямаше нужда да се намесват не-магическите власти, които няма да могат да преследват убиеца или да разследват паранормалните престъпления. Не-магическите полицейски сили щяха само да затруднят нещата.
Земната магия прочистваше мястото и на не-магическите власти се съобщаваше, че жертвата е изчезнала. Ритуалите и погребенията се уреждаха от близките-магьосници на жертвата. Повечето магьосници правеха специални завещания със Сборището, които също се отнасяха за магьосниците. Така че когато магьосник умре толкова насилствено като Анджела…