Така че, да, Тео бе насъбрал адски много гняв срещу Дъскоф. Както и повечето магьосници от Сборището. Не и Адам. Не към някого конкретно. Адам просто беше дълбоко признателен на Сборището. Признателен и лоялен.
Гневът, който носеше, бе насочен само към него самия.
Спомени се надигнаха, обагряйки зрението му в толкова червено и горещо, колкото огъня, който бе запалил в камината. Ръцете му започнаха да се стоплят и седалището на магията му потрепери. Затвори очи и се насили да се успокои.
— Адам? — дойде тих, женски глас отляво.
— Какво има? — Гласът му излезе като ръмжене.
Тишина.
Той отвори очи, за да открие Клеър, стискаща облегалката на изискания диван, а лицето й бе бяло като тапицерията. Адам се изправи.
— Какво не е наред?
Тя само поклати глава. Коленете й поддадоха и той се озова до нея на мига, помагайки й да седне.
— Опитах да разделя магията… но беше все едно да вадя собствените си нокти. Елиумът се е сраснал със седалището на магията ми. — Тя позеленя и той я придърпа към себе си, отпускайки главата й върху гърдите си. — Не мога да го извлека. Не и сама.
— Тогава не опитвай. Изчакай Мика, става ли? Да си водиш собствените нокти не е готино.
— Бих го направила на мига, ако наистина мислех, че е нещо толкова незначително — прошепна тя. — Колкото повече се опитвам да разделя енергиите, толкова повече боли. Не мисля, че мога да преживея извличането.
— Можеш ли да го контролираш? Имам предвид силата на Ру. Мислиш ли, че можеш да овладееш едновременно твоята сила и елиума?
Клеър не проговори известно време, само си поемаше накъсано въздух.
— Все още не знам. Единственият път, когато го направих неволно, припаднах. Утре ще започна да експериментирам.
— Искам да присъствам, когато го правиш.
Тя трепна. Ама че странна реакция.
— Благодаря ти. Наистина, това… срастване на елиума със седалището на магията ми, не е много по-различно от експериментите, които Ру правеше с мен. Той присаждаше дааеманска магия към моята земна, а аз трябваше да се науча как да я управлявам. По този начин той напълно промени силата ми. Това просто е повече, а аз трябва да съм сигурна какво ми е дал, за да успея. Утре ще открия със сигурност какво е това, дали е елиумът или не.
Той кимна.
— Утре ще започна да говоря с Мика за твоя проблем. — Той хвърли поглед към часовника. — Сега е време да поспим.
Тя издаде подигравателен звук.
— Сън? Тази вечер? Не мисля.
— Да, знам какво имаш предвид. — Той потърка брадичката си. — Сигурно си гладна. Искаш ли нещо за ядене?
Тя се намръщи.
— Почти всичката храна, която съм яла досега, беше отвратителна.
Той се отдръпна, сякаш бе шокиран.
— Уоу! Това е само защото не си опитала известните ми сандвичи с чорбаджийски чушки. — Той я издърпа на крака. — Ще ти помогне да заспиш, обещавам.
— Чорбаджийските чушки ще ми помогнат да заспя?
— Да, шокира тялото ти и го изпраща в дълбок сън. И като бонус убива всичките ти сънища през нощта. Действа като магия.
Тя се засмя. Беше приятен звук, изпълнен с радост. За първи път я чуваше да го прави.
— При тези обстоятелства съм съгласна да пробвам всичко.
Петнадесет минути по-късно, той плъзна творението си по средата на бара в средата на кухнята и с наслада захапа собствения си сандвич.
Тя погледна несигурно към сандвича. Дебелата долна част беше издълбана и заменена със смес от сол, зехтин, каперси5 и разрязани чорбаджийски чушки. Отгоре беше сложил малко прошуто и малко сирене Monterey Jack.
— Какво ядеше на Юдай? — Споменът за съдържанието на хладилника на Еразъм Бойл проблесна в ума му. — Зачеркни това, може би не искам да знам.
Тя вдигна сандвича и заоглежда единия му край.
— Всъщност вероятно нищо, което да намериш за гнусно. Атрика са онези с гадната диета, суровото разлагащо се месо им е любимото. Итрай и другите дааемански видове ядат много здравословни неща. Сготвено месо. Много ядки, плодове и зеленчуци. Ядях каквото и те. И за теб е доста добро. Не, как я наричате? Нездравословна храна.
— Никога не си яла нездравословна храна? О, човече, изпуснала си цяла част от наследството си. Трябва да ти покажа целия свят на Хо Хос и Динг Донг6.
5
Каперсите (