Заеха позицията си във взета под наем хижа насред гората близо до Салем. Градът бе избран, защото имаше магазин, който предлагаше редки оръжия и антики. Тео бе открил това, когато търсеше магазини, които отговарят на нуждите им, чрез нещо наречено Гугъл, с който се свърза през малка електронна кутия, която наричаше PDA9.
Имаха достатъчно късмет, за да открият меката на колекционерите, магазин, който се гордееше с многото си медни оръжия. Адам бе възхитен от медния меч, който откри. Всички медни оръжия, които Тео и Адам бяха донесли от Сборището, бяха останали в къщата в Крокус Хил.
Веселото им пазаруване ги направи добре въоръжени, но Клеър знаеше, че ще се стигне до магии, а не до мечове или ножове.
След като не можеха да отидат при Атрика, щяха да оставят Атрика да дойдат при тях. Хижата в гората значеше, че щяха да могат да се бият свободно, без да привлекат вниманието на не-магьосниците.
— Мисля, че някак си е подходящо — заяви Тео, докато слагаха последните си покупки в колата. — Магьосниците винаги са изгаряни в Салем.
— Да бе, сега има и чувство за хумор — промърмори Адам.
От това, което знаеше Клеър за тъмната магия, която използваха Атрика, най-вероятно вече знаеха местонахождението им. Вероятно бяха използвали първите двама магьосника за някакво проследяващо заклинание. Тя вярваше, че Атрика ще оставят останалите магьосници живи, в случай че им потрябваха по-късно за кървава магия.
Надяваше се.
— Ще карат някакъв ван или голям джип. С тъмни стъкла, така че никой да не може да вижда вътре. — Тя им издаваше размишленията си върху ситуацията, докато работеха. — Ще държат магьосниците в стазис.
Тео се спря.
— Стазис?
— Всички дааеман имат отрова в кучешките си зъбите. Когато са убийствено яростни, зъбите се удължават. Като паяци са. Ухапват жертвата си и я обездвижват. В зависимост от силата на отровата, жертвата може да загуби контрола над част от възприятията си, но ще остане жива.
Адам извади храна от кафявата хартиена торба в кухнята.
— Бойл ухапа Изабел миналата година, точно преди да се опита да я убие.
Клеър потрепери.
— Да, могат да държат жертвите си в стазис дълго време с правилните дози отрова.
Адам се приближи до огромната камина, която изпълваше голяма част от дневната и запали цепениците с магия.
— Колко време могат да издържат на това, без това да доведе до негативни странични ефекти?
Тя сви рамене.
— На аемон. Нямам идея. Изабел е първата преживяла стазис, за която чувам. Итрай никога не са го прилагали върху мен, така че не знам.
Мобилният телефон на Адам извибрира и той го извади от задния си джоб.
— Здрасти, Томас.
Томас извика толкова силно, че Адам подскочи и дръпна телефона от ухото си.
— Да, знам — отговори Адам, — но рано или късно ще ни настигнат. Така поне имаме шанс да спасим останалите магьосници. — Той слуша известно време и после й хвърли поглед. — Подготвил съм я. И това съм подготвил. Да, да. — Той затвори телефона.
— Томас не е доволен от плана ни? — попита Тео.
— Не, но на този етап не виждам друг вариант, нито пък той. Ако продължим да бягаме, те ще продължат да ни преследват и да убиват магьосници, докато не ни стигнат. Плюс това, когато ни хванат, няма да имаме план и да сме готови за тях. Освен това да ме преследват наоколо не е типично за мен. Не съм беглец, а ти, Тео?
— Не.
— Не съм си го и помислял.
Адам се приближи и й подаде телефона.
— Мика ще се обади до няколко минути. Иска да отидеш на някое тихо място за разговора. Може да вземеш някоя от спалните, докато Тео и аз приключим с приготовленията.
— Добре. — Тя взе телефона от него и той я улови за китката, преднамерено милвайки вътрешната страна на ръката й с топлите си пръсти. Погледът му задържа нейния. В очите му имаше свят изпълнен с много емоции и неизказани думи.
В момента тя искаше единствено да намери легло или диван и да се сгуши в Адам. Той я караше да се чувства в безопасност, обичана, защитена… оценена. Искаше да изчезне светът, Атрика, всичко.
В точно този момент, тя искаше Адам с цялото си същество.
Тя се измъкна от хватката му с усилие.
— Благодаря. — Телефонът бе гладък и топъл от ръката на Адам. Тя влезе в една от двете спални до дневната и затвори вратата зад себе си.
9