— Този инцидент включва ли огнена магия?
— Беше възможност да убия Атрика и се възползвах.
— Вярно е. Би било добър ход, ако Атрика не бяха толкова трудни за убиване — каза Клеър, без да поглежда Адам. Не можеше да устои на импулса да го защити поне малко. — Адам рискува. Щеше да разреши всичките ни проблеми, ако се беше получило.
Томас само измърмори нещо за добрата застраховка и ги поведе към Сборището. Фоайето беше великолепно — ненатрапчиво и просторно, но нямаше голяма възможност да се отплесва.
Бяха въведени в голяма библиотека, където седяха висока жена с ягодово руса коса и широкоплещест мъж с червеникавокафява, рошава коса и зелени очи.
Жената скочи веднага, приближи се до Клеър и я прегърна. Лекият аромат на скъп парфюм я обгърна.
— Ти трябва да си Изабел — каза Клеър.
— Да — каза Изабел, кафявите й очи блестяха от сълзи. — Дълго чаках да ти благодаря, задето помогна на Томас на Юдай. Без теб не мисля, че щеше да успее да се върне.
Клеър се усмихна.
— Не бъди убедена в това. Можеше и да му отнеме доста време, но съм сигурна, че Томас щеше да успее да се върне при теб, без значение колко време щеше да му отнеме, без значение колко здраво щеше да се наложи да се бие. Аз просто ускорих процеса малко.
Сълза се плъзна по бузата на Изабел и тя отново я прегърна.
Клеър се засмя. Не можеше да го предотврати. Чувстваше се добре, задето бе помогнала на Томас да се върне при Изабел. Ясно беше, че и двамата много се обичат. Клеър си позволи да се отпусне до другата жена и затвори очи. Само за момент. Усещането от прегръдката беше хубаво.
А тя бе толкова изморена.
Зеленоокият мъж прочисти гърлото си.
— Да, колкото и да обичам да гледам как две секси жени се прегръщат, време е да го направим.
Клеър се измъкна от Изабел и погледна към мъжа с рошавата коса.
— А ти трябва да си Мика. — Гласът й бе познат.
Той се изправи.
— Дам, аз съм Мика, а ако не искаш да станеш демонска храна, трябва да дойдеш с мен веднага.
Прониза я страх. Домове, надяваше се това да проработи.
Адам се приближи и й подаде ръка. Клеър го гледа предпазливо за момент. Все още бе ядосана на Адам, но ръката му предлагаше топлина и сила. Въпреки случилото се в хижата, сега тя се нуждаеше от него. Пое ръката му.
Той задържа погледа й за момент, ръката му бе топла и силна в нейната. Дъхът й секна при емоциите в очите му. Тя пристъпи встрани, прекъсвайки момента, и лицето й почервеня. Само един поглед от този мъж караше коленете й да омекват.
Всички, с изключение на Изабел, тръгнаха по един от шикозните коридори на Сборището, водещ към малка стая, която миришеше на горчиви билки. Вътре имаше маса, на която стояха гърне за заклинания и отворен гримоар10. На друга малка маса бе оставен голям овален съд, като огромен буркан, от някакъв синьо-зелен материал. Клеър отиде до него и прокара пръсти по неравната повърхност. Изглежда бе ръчна изработка.
— В това ще съхраняваме елиума — каза Мика до нея.
Тя му хвърли поглед.
— От къде знаеш, че може да се съхранява в такъв съд? Беше в демон, преди демонът да го прехвърли в мен.
Мика прокара ръка през косата си и въздъхна. Тя забеляза дълбоките, тъмни сенки под очите му, които показваха липсата му на сън.
— Изучавах познанията за демоните ден и нощ, след като ти пристигна. Ако текстовете, които успях да събера, са верни, комбинацията от елементите, които смесихме в този контейнер, заедно със земната магия, чрез която го изработихме, би трябвало да държи елиума в стазис, докато разберем как да го унищожим.
Клеър се загледа в крехкия буркан за един дълъг момент, след което се обърна към Адам.
— Обясни ли им какво беше, когато отприщих елиума в хижата?
Той кимна.
— Значи знаят, че беше като миниатюрен ядрен взрив, блокиращ всичката магия в обсега си? Разбивайки прозорците? Почти убивайки ме?
Адам кимна отново.
— А тогава едва го докоснах, изтеглих най-тъничката нишка, която да управлявам?
— Казах им всичко, Клеър.
Челюстта й се сключи. Как бе възможно това да проработи? Какво си бе мислила? Нямаше начин магьосниците на елементите, извън Юдай, изобщо дори да разберат демонската магия, още по-малко пък успешно да я управляват. Всички надежди за оцеляване, които бе таила, се спукаха като сапунени мехури.
10
Гримоар (Grimoire) — с тази дума през средновековието са озаглавявали книги, съдържащи заклинания и магически формули.