Тери Брукс
Магьосникът Куестър Тюс
трета книга от поредицата "Ландовър"
Щом чу тези думи, младежът изпусна чашата и погледна Киви така, сякаш виждаше призрак.
— Цената — викна той. — Цената! Не знаеш ли цената каква е?
— Та нали тъкмо това те питам и аз! — възкликна Киви. — Защо така подскочи? Да не би да има нещо необичайно в тази цена?
— Доста е паднала от тази, която беше едно време, господин Киви — заекна младежът.
— Е, още по-добре, ще имам да плащам по-малко — заяви Киви. — Колко струваше?
Младежът стана бял като платно.
— Два цента — отвърна той.
— Какво? — кресна Киви. — Два цента ли? Ами тогава можеш да я продадеш и за един. И който я купи… — езикът му не можеше да се преобърне, за да изрече тези думи. Който я купи, не ще може повече да продаде тази бутилка и духът от бутилката го обладава, докато умре, а когато умре ще го завлече завинаги в ада.
КИХАВИЦАТА
Бен Холидей въздъхна угрижено. Как му се искаше да бъде където и да е, само не и тук.
Разположил се бе в закритата градина на Сребърния дворец. Тук бе любимото му място. Беше светло и проветриво. Върху плочките на пода навсякъде бяха наредени саксии с цветя и пъстротата на цветовете им бе зашеметяваща. През южните прозорци, заемащи цялата стена, струяха слънчеви лъчи и в потоците от светлина танцуваха дребни прашинки. Прозорците бяха отворени и нежни аромати нахлуваха в стаята. Тя имаше изглед непосредствено към външната градина, цялата опасана от цветни лехи и храсти, които се спускаха надолу към езерото, сред което бе кацнал дворцовият остров, и цветовете им се смесваха и преливаха, сякаш бои, стичащи се по намокрено от дъжда платно. През цялата година имаше цъфнали цветя, които регулярно се сменяха. Всеки специалист по градинарство от света, от който идваше Бен, би дал какво ли не, за да опознае тази съкровищница — това бяха растителни видове, които вирееха само в кралство Отвъдната земя и никъде другаде.
Но точно в този момент Бен би дал какво ли не, за да не бъде тъкмо тук.
— …Могъщи кралю…
— …Велики кралю…
Познатите умилкващи се обръщения го подразниха и отново му напомниха защо му бе толкова криво. Той вдигна очи към небето. За бога! Местеше поглед от саксиите към лехите с цветя, сякаш в малките им венчелистчета можеше да се открие така отчаяно търсения изход. Но това, разбира се, не ставаше и той все повече се сгушваше сред мекото кресло и размишляваше над несправедливостта на света. Не че искаше да се отърве от своя дълг. Не че вече не се интересуваше от него. Но тук поне бе неговото убежище, за бога! Тук поне можеше да бъде оставен на спокойствие!
— …и ни заграбиха всички запаси от плодове, които бяхме събирали с такъв труд!
— И бирените бъчви.
— И то само задето сме взели няколко кокошки, Ваше Величество.
— Можехме да им възстановим загубите, Ваше Величество.
— Смятахме честно да постъпим.
— Наистина.
— Вие трябва да наредите да ни върнат всичко, каквото са ни ограбили.
— Да, трябва…
И те продължаваха да бръщолевят, без дори дъх да си поемат.
Бен наблюдаваше Филип и Сот, както градинарят му плевелите в цветните лехи. Чупка гномите говореха безкрайно и несвързано и той размишляваше за превратностите на съдбата, които го бяха довели до подобна зла участ. Тези чупка гноми бяха жалка порода — ситни, подобни на порове същества, които живееха под земята и просеха, вземаха назаем, но най-вече крадяха всичко, което им се мернеше пред очите. Местеха се от място на място периодично, но настаняха ли се някъде, с нищо не можеха да бъдат прогонени. Навсякъде гледаха на тях като на голяма напаст. От друга страна, те бяха проявили неизменна вярност към Бен. Когато той купи кралство Отвъдната земя, обявено за продан в Коледната книга на желанията от фирмата „Роузънс“ — две години вече бяха минали оттогава — Филип и Сот от страна на чупка гномите бяха първите, които го признаха за крал. Те му бяха помогнали да утвърди своята власт. Помогнаха му и когато Мийкс, бившият придворен магьосник, се беше промъкнал обратно в Отвъдната земя и му бе отнел самоличността и престола. Те бяха сред малцината, които в трудни моменти му бяха засвидетелствали своето приятелство.