— Аз само попитах… — опита се да поясни Абърнати.
— Не, не, няма какво да се оправдаваш за истинските си чувства! — Куестър Тюс напълно се вживя в ролята на жертва. — Историята показва, че великите хора винаги са оставали неразбрани. Някои дори са загивали заради своите убеждения.
— Хайде, стига! — ядоса се накрая Бен.
— Не че се страхувам за живота си, разбира се — побърза да добави Куестър. — Само констатирах. Хм! Не ми остава нищо друго, освен да повторя, че търсенията ми се увенчаха с успех, открил съм магията и не ни остана нищо друго, освен да опитаме, ако желаете. Само трябва да кажете. Имате всички факти — той внезапно се прекъсна. — О, освен един. Всички надигнаха глас — Освен един ли? — повтори Бен. Куестър неловко потърка ухо и се прокашля. — Има един дребен проблем, Ваше Величество. Нужен е катализатор за магията, за да се осъществи преображението на това вибрационно ниво. А аз не разполагам с такъв катализатор.
— Знаех си аз… — промълви Абърнати през зъби.
— Но съществува една възможност — незабавно продължи Куестър без въобще да му обръща внимание. Той замълча и си пое дълбоко дъх. — Бихме могли да използваме медальона.
Бен го изгледа изумен. Медальона ли? Кой медальон?
— Вашия медальон, Ваше Величество.
— Моят медальон ли?
— Ще трябва да го свалите и да го дадете на Абърнати да го сложи, докато трае процесът на преобразяване.
— За моя медальон ли говориш?
Куестър изглеждаше така, сякаш чакаше всеки момент таванът да се срути отгоре му.
— Разбирате ли, става дума само за няколко минути и толкова. После ще можете да си получите медальона обратно.
— Ще мога, да. Разбира се.
Бен не знаеше да се смее ли, да плаче ли.
— Куестър, цели седмици бяха нужни, за да си върна този проклет медальон при положение, че той дори не ми беше отнет, а ти искаш сега наистина да го махна? Мислех, че при никакви обстоятелства не бива да го свалям. Нали сам си ми казвал това десетки пъти? Не е ли така?
— Е, да…
— Какво ще стане, ако нещо се получи не както трябва и медальонът се повреди или изгуби? Какво ще стане тогава? — Бен го полазиха студени тръпки. — Какво ще стане ако… ако по някакви причини Абърнати не бъде в състояние да ми го върне? Огън и мълнии! Куестър, това с най-необмислената идея, която съм чувал! Та какво си въобразяваш ти?
Всичка се бяха отдръпнали по време на неговата тирада и тон се озова сам с магьосника посред цветята, Куестър стоеше без да помръдва, но явно се чувстваше неловко.
— Ако имаше някаква друга възможност, Ваше Величество…
— Ами открий, по дяволите! — скастри го Бен. Той искаше да каже още нещо, но се прекъсна и се огледа за останалите. — Какво мислят другите по въпроса? Абърнати? Уилоу?
Абърнати нищо не отвърна.
— Според мен, ти трябва внимателно да прецениш всички рискове, Бен — каза накрая Уилоу.
Бен сложи ръце на хълбоци, изгледа всички подред, след което безмълвно се взря в градината отсреща. Значи, трябва да прецени какво рискува, а? Е, рискува онова, което го бе направило крал на Отвъдната земя и благодарение на което се бе задържал на трона до този момент. Само този медальон можеше да призове Паладий, странстващия рицар, който бе воин и закрилник на краля — на него самия в не един случай досега. Този медальон също му позволяваше да минава от Отвъдната земя в другите светове, включително и в онзи, от който бе пристигнал. Ето какво рискуваше! Без медальона той рискуваше да бъде унищожен като куче!
Той мигновено се разкая за сравнението. В края на краищата, Абърнати от своя страна рискуваше цял живот да си остане куче.
Той мрачно се навъси. Денят, който бе започнал съвсем безоблачно наглед, започваше да очертава най-неприятни перспективи. Спомените му се натрапваха по най-болезнен начин. Само преди десет месеца той измамен по такъв начин, че върна стария магьосник Мийкс обратно в Отвъдната земя, докато си въобразяваше, че е завинаги изгнан извън пределите на тази страна. Тогава Мийкс бе използвал значителните си магически умения, за да отнеме самоличността на Бен и трона му. А и — най-важното — бе успял да го убеди, че сам му е дал своя медальон. Бен за малко не загина — да не говорим за Уилоу — докато не откри измамата и не унищожи стария размирник веднъж завинаги. Вече си бе върнал кралството, настанил се удобно в Сребърния дворец, и държеше властта в свои ръце, като осъществяваше програмата си за подобряване живота в страната, и ето че Куестър Тюс отново започваше да си играе с магии! Дявол да го вземе!