Като изпробваше всяко стъпало, Пернел започна да се спуска в шахтата. На едно място шипът се счупи под крака й и полетя с дрънчене в мрака. Изглежда падаше дълго. Тя се притисна към мръсната стена, усещайки как влагата се просмуква през тънката й лятна рокля. Вкопчена отчаяно, потърси друг шип. Усети как този в ръката й се размърда и за миг сърцето й се сви при мисълта, че ще се измъкне от стената. Но той удържа.
— На косъм беше. Помислих си, че ще се присъединиш към мен — каза призракът на Де Аяла, като се материализира от сумрака точно пред лицето й.
— Не мога да бъда убита толкова лесно — каза мрачно Вълшебницата и продължи да се спуска. — Макар че би било смешно да умра от падане, след като в продължение на десетилетия съм оцелявала от свирепите атаки на Дий и Тъмните древни.
— Тя погледна към неясните очертания на лицето пред себе си.
— Какво става горе? — Пернел вдигна глава към отвора на шахтата, който се виждаше само благодарение на струйките сива мъгла, които се виеха и стичаха в него.
— Островът е покрит с птици — отвърна Де Аяла. — Може би са стотици хиляди; накацали са по всяка възможна повърхност. Богинята-врана е слязла в недрата на затвора, без съмнение търсейки сфинкса.
— Нямаме много време — предупреди го Вълшебницата. Направи още една стъпка и кракът й затъна до глезена в лепкава кал. Беше стигнала до дъното на шахтата. Калта бе леденостудена и тя усети как този мраз се просмуква в костите й. Нещо пропълзя по пръстите й. — Накъде?
Призрачнобялата ръка на Де Аяла се появи точно пред нея, сочейки наляво. Пернел осъзна, че стои в края на висок, грубо изсечен тунел, който леко се спускаше надолу. Призрачното сияние на Де Аяла озаряваше слоя от паяжини, покриващи стените. Бяха толкова нагъсто, че изглеждаше сякаш стените са боядисани в сребърно.
— Не мога да продължа нататък — рече призракът и гласът му отекна дрезгаво. — Дий е поставил в тунела невероятно мощни защитни магии и печати; не мога да премина. Килията, която търсиш, е на десетина крачки оттук, от лявата страна.
На Вълшебницата не й се искаше да използва магията си, но знаеше, че няма избор. Определено не смяташе да върви през тунела в непрогледен мрак. Тя щракна с пръсти и едно кълбо бял огън грейна над дясното й рамо. В тунела се разля меко опалесцентно сияние, от което всяка паяжина се открои до най-малките детайли. Паяжините се простираха като дебела завеса, преграждайки прохода. Тя различи паяжини, изтъкани върху други паяжини, и се зачуди колко ли паяци има тук долу.
Пернел пристъпи напред. Светлината се движеше заедно с нея и тя изведнъж съзря първата от защитите, които Дий бе сложил в прохода. Поредица от високи дървени копия с метални върхове бяха набити дълбоко в калния под. Върху плоския метален връх на всяко копие бе изрисуван древен символ на силата — квадратен йероглиф, вероятно познат на древния народ на маите от Централна Америка. Тя видя поне дузина копия, с различен символ върху всяко от тях. Знаеше, че поединично символите са безсмислени, но заедно създаваха невероятно мощна зигзагообразна мрежа от сурова сила, която кръстосваше коридора с невидими лъчи от черна светлина. Това й напомни за сложните лазерни аларми, използвани от банките. Силата не оказваше влияние на хората — Пернел долавяше само глухо жужене и напрежение в тила си, — но това беше непреодолима преграда за всеки от Древната раса, Следващото поколение и обръщенците. Даже призрак като Де Аяла бе повлиян от бариерата.
Тя разпозна някои от символите по върховете на копията; беше ги виждала в Сборника и изсечени по стените на руините в Паленке54, Мексико.
Повечето от тях предшестваха човечеството, а много бяха по-стари дори от Древните и принадлежаха на раса, която бе населявала земята в много далечното минало. Това бяха Думите на силата, старите Символи на обвързването, предназначени да пазят — или да държат в плен — нещо, което е или изключително ценно, или необикновено опасно.
Нещо й подсказваше, че в случая става дума за второто.
Освен това се чудеше къде Дий е намерил древните думи.
Шляпайки през гъстата кал, Вълшебницата направи първата си стъпка в тунела. Всички паяжини зашушнаха и затрептяха, издавайки звук, подобен на тих шепот на листа.
„Тук трябва да има милиони паяци“ — помисли си тя. Паяците не я плашеха, беше се изправяла срещу създания, много по-страшни от тях, но осъзнаваше, че вероятно сред множеството тук има отровни кафяви отшелници, черни вдовици или дори южноамерикански паяци-ловци. Ухапване от някой от тях със сигурност щеше да я извади от строя, а може би дори да я убие.
54
Град на маите, голям политически и религиозен център, който в днешно време е един от най-популярните археологически обекти в Мексико. — Б.пр.