Той гледаше надолу със зяпнала уста.
Софи отстъпи назад. Точно под краката й имаше голям метален капак. Мънички искрици от трите аури се процеждаха през капака, очертавайки всяка буква в различен цвят.
— Софи… — започна Никола.
Тя усети силен прилив на облекчение, че не го е изгубила.
— Слезли са долу — рече момичето.
— Долу? — попита Фламел, пребледнявайки като болник. Гласът му спадна до шепот. — Сигурна ли си?
— Напълно — рече Софи, разтревожена от изражението на лицето му. — Защо, какво е станало? Какво има там долу? Канализация ли?
— Канализация… и още по-лоши неща. — Алхимикът изведнъж й се стори много стар и уморен. — Под нас са легендарните Парижки катакомби — прошепна той.
Жана приклекна и посочи към мястото, където калта около капака бе разровена.
— Това е било отваряно много скоро. — Тя вдигна очи, а изражението й бе мрачно. — Прав си, те са го завели долу, в Империята на мъртвите.
Глава 45
— О, я стига! — Пернел прасна паяка Древен по главата с плоското на копието, което държеше. Прастарият символ на силата грейна в нажежено бяло и паякът отскочи назад в килията. Темето му цвърчеше и от него се издигаше сив дим.
— Заболя ме! — сопна се Ареоп-Енап, повече раздразнен, отколкото пострадал. — Ти всеки път ме нараняваш. Когато те видях за последно, едва не ме уби.
— Нека ти напомня, че при тази последна среща твоите последователи се опитаха да ме принесат в жертва, за да събудят един угаснал вулкан. Естествено бях малко разстроена.
— Ти събори върху мен цяла планина — възрази Ареоп-Енап със странно фъфлене, предизвикано от твърде дългите му зъби.
— Можеше да ме убиеш.
— Планината беше малка — напомни Вълшебницата на създанието. Струваше й се, че Ареоп-Енап е женска, но не можеше да бъде напълно сигурна. — Оцелявал си и в по-тежки ситуации.
Всичките очи на паяка бяха вперени в копието в ръката й.
— Можеш ли поне да ми кажеш къде се намирам?
— На Алкатраз. Или по-скоро под Алкатраз. Това е един остров в залива на Сан Франциско на западния бряг на Америка.
— Новия свят ли? — попита Ареоп-Енап.
— Да, Новия свят — отвърна Пернел с усмивка. Склонният към отшелничество паяк Древен често изпадаше в сън за цели векове и пропускаше големи периоди от човешката история.
— А ти какво правиш тук? — попита Ареоп-Енап.
— Затворничка съм, също като теб. — Тя отстъпи назад. — Ако сваля копието, смяташ ли да направиш някоя глупост?
— Каква например?
— Например да скочиш върху мен.
Всички косъмчета по краката на Ареоп-Енап се надигнаха и отпуснаха едновременно.
— Примирие? — предложи паякът Древен.
Вълшебницата кимна.
— Примирие — съгласи се тя. — Изглежда, имаме общ враг.
Ареоп-Енап се приближи до вратата на килията.
— Знаеш ли как съм се озовал тук?
— Надявах се ти да можеш да ми кажеш — рече Пернел.
Като държеше предпазливо под око сияещото копие, паякът колебливо пристъпи в коридора.
— Последното място, което помня, е остров Игуп. Той е част от Полинезия — допълни Ареоп-Енап.
— Микронезия — поправи го госпожа Фламел. — Името беше сменено преди повече от сто и петдесет години. Колко дълго си спал, Стари паяко? — попита тя, използвайки популярното название на съществото.
— Не съм сигурен… Кога се срещнахме за последно и имахме нашето малко недоразумение? В човешки години, Вълшебнице — добави той.
— Когато ние двамата с Никола бяхме на Понапе57 и изследвахме развалините на Нан Мадол — отговори веднага Пернел. Имаше почти безупречна памет. — Това беше преди около двеста години — добави тя.
— Сигурно съм задрямал някъде по онова време — рече Ареоп-Енап, излизайки в коридора. Килията зад него загъмжа от милиони паяци. — Спомням си как се събудих от много сладка дрямка — каза той бавно. — Видях Магьосника… но той не беше сам. С него имаше още някой… или нещо. Даваше му указания.
— Кой? — попита припряно Пернел. — Опитай да си спомниш, Стари паяко, това е важно.
Ареоп-Енап затвори очи, мъчейки се да си припомни какво бе станало.
— Нещо ми пречи — каза той и всичките му очи се отвориха едновременно. — Нещо могъщо. Който и да е бил с него, бил е предпазван от невероятно мощен магически щит. — Ареоп-Енап се огледа нагоре и надолу по коридора. — Натам ли? — попита той.