Пернел Фламел, възседнала гърба на паяка с пламтящо копие в ръка, се наведе напред и се усмихна на Богинята-врана.
— Търсеше мен, струва ми се.
Глава 52
Софи се затича.
Вече не се страхуваше, не й се гадеше и не чувстваше слабост. Просто трябваше да стигне до брат си. Джош се намираше право пред нея, в една стая в края на тунела. Можеше да види как златното сияние на аурата му разпръсква мрака, да надуши апетитния аромат на портокали.
Тя мина покрай Никола, Жана и Сен Жермен, без да обръща внимание на виковете им да спре, и се втурна към сияещия сводест вход. Открай време я биваше в бягането и държеше рекорда на сто метра в повечето училища, които бе посещавала, но сега направо летеше по коридора. И с всяка стъпка аурата й, подхранвана от нейния гняв и решителност, растеше около нея, искряща и пропукваща. Усилените й сетива лумнаха — зениците й се свиха до точици, а после се разшириха до сребърни дискове и сенките моментално изчезнаха; тя можеше да вижда сумрачните катакомби до последния стряскащ детайл. Ноздрите й бяха връхлетени от множество миризми — змия и сяра, гнилоч и плесен, — но най-силен от всички бе портокаловият аромат от аурата на брат й.
И момичето разбра, че е закъсняло: той беше пробуден.
Без да обръща внимание на мъжа, който се бе присвил на земята извън стаята, Софи се втурна през вратата… и аурата й моментално се втвърди в метална черупка, преди пламтящи дъги от златен огън да отскочат от стените и да се разбият в нея. Тя се олюля от удара на енергията. Хвана се за вратата, за да не бъде изблъскана назад в коридора.
— Джош — промълви, смаяна от гледката пред себе си.
Близнакът й бе коленичил на земята пред съществото, което можеше да бъде само Марс. Огромният Древен бе вдигнал в лявата си ръка един широк меч, чийто връх докосваше тавана, докато дясната бе обхванала главата на Джош. Аурата на брат й пламтеше като горски пожар, обгръщайки го в пашкул от златна светлина. Жълт огън се виеше около него, мятайки топки и камшици от енергия. Те се разбиваха в стените и тавана, откъсвайки парчета пожълтяла кост и разкривайки бялото отдолу.
— Джош! — изкрещя Софи.
Богът бавно извърна глава и я прониза с ярките си червени очи.
— Върви си — заповяда Марс.
Софи поклати глава.
— Не и без моя брат-близнак — каза тя през стиснати зъби. Нямаше да изостави брат си; никога не би направила това.
— Той вече не е твой близнак — каза меко Марс. — Сега сте различни.
— Той винаги ще е мой близнак — каза Софи простичко.
Пристъпи по-навътре в стаята и изпрати вълна от леденостудена сребърна мъгла, която заля брат й и Древния. Тя засъска и зацвърча при допира си до аурата на Джош и от него се заиздига мръснобял дим, който се събра под тавана. Мъглата замръзна по твърдата кожа на Марс и ледените кристали заблещукаха в кехлибарената светлина.
Богът бавно сведе меча си.
— Имаш ли някаква представа кой съм аз? — попита той. Гласът му беше тих, почти нежен. — Ако имаше, щеше да се страхуваш.
— Ти си Марс Ултор — отвърна бавно Софи, черпейки информация от знанието на Вещицата. — А преди римляните да започнат да те почитат, гърците са те познавали като Арес, а пък още по-рано вавилонците са те наричали Нергал.
— Коя си ти? — Ръката на Древния се дръпна от главата на Джош и в същия миг аурата на момчето угасна, както и огньовете.
Джош се олюля и Софи се наведе да го хване, преди да се е строполил на земята. Още щом го докосна, собствената й аура изчезна, оставяйки я беззащитна. Но тя вече не се боеше; не чувстваше нищо, освен облекчение, че отново е със своя близнак. Приклекна на земята, прегърнала брат си, и вдигна очи към извисяващия се над нея бог на войната.
— А преди да станеш Нергал, си бил защитник на човечеството: бил си Уицилопочтли60. Ти си отвел хората роби на безопасно място, когато Дану Талис е потънал под вълните.
Богът залитна назад. Краката му се блъснаха в плинта и той седна изведнъж. Масивният камък се напука под огромната му тежест.
— Откъде знаеш това? — попита той и в гласа му се долови нещо, приличащо на страх.
— Защото си бил заедно с Вещицата от Ендор. — Тя се изправи, вдигайки брат си на крака. Очите й бяха отворени, но се бяха извъртели нагоре, така че се виждаше само бялото. — Вещицата ми даде всичките си спомени — добави Софи. — Знам какво си направил… и защо те е проклела. — Тя протегна ръка и докосна твърдата като камък кожа с върха на пръста си. Прескочи една искра. — Знам защо е направила това с аурата ти.