— Какво ли е да живееш толкова дълго? — зачуди се тя на глас.
— Самотно — каза тихо Скати.
— А колко дълго… колко дълго ще живееш? — попита предпазливо момичето.
Девата-воин сви рамене и се усмихна.
— Кой знае? Ако внимавам, правя редовно упражнения и спазвам диетата си, бих могла да изкарам още някое и друго хилядолетие. — После усмивката й повехна. — Но не съм неуязвима, нито пък непобедима. Мога да бъда убита. — Тя видя стреснатото изражение върху лицето на Софи и стисна ръката й. — Само че това няма да стане. Знаеш ли колко човеци, безсмъртни, Древни, обръщенци и най-различни чудовища са се опитвали да ме убият?
Момичето поклати отрицателно глава.
— Е, честно казано, и аз не знам. Но са били хиляди. Може би дори десетки хиляди. А аз още съм жива; това за какво ти говори?
— Че си добра?
— Ха! Нещо повече от добра. Аз съм най-добрата. Аз съм Девата-воин. — Скатах спря и погледна към витрината на една книжарница, но Софи забеляза, че когато тя се обърна да заговори, яркозелените й очи се стрелкаха във всички посоки, попивайки околната обстановка.
Устоявайки на изкушението да се обърне, Софи снижи гласа си до шепот.
— Следят ли ни? — С изненада откри, че ни най-малко не се страхува; инстинктивно усещаше, че докато е със Скати, нищо не би могло да й причини зло.
— Не, не мисля. Просто стари навици. — Скатах се усмихна.
— Същите навици, които са ме опазили жива през вековете. — Тя се отдели от книжарницата и Софи я хвана подръка.
— Никола те нарече и с други имена, когато се срещнахме… — Момичето се намръщи, мъчейки се да си спомни как й бе представена Скатах в Сан Франциско само преди два дни.
— Нарече те Девата-воин, Сянката, Убийцата на демони, Създателката на крале.
— Това са просто имена — промърмори Скати. Звучеше смутено.
— На мен ми приличат на нещо повече от имена — упорстваше Софи. — Приличат ми на титли… титли, които си спечелила? — настоя тя.
— Е, имала съм много имена — рече Скатах. — Имена, дадени ми от приятелите, имена, използвани от враговете ми. В началото бях Девата-воин, после станах Сянката заради умението си да оставам незабелязана. Аз усъвършенствах първите маскировъчни облекла.
— Звучиш ми като нинджа — изсмя се Софи. Докато слушаше приказките на Девата-воин, през главата й пробягваха образи от паметта на Вещицата и тя разбра, че Скати казва истината.
— Опитах се да обучавам нинджи, но повярвай ми, те никога не са били чак толкова добри. Станах Убийцата на демони, когато убих Рактавиджа20.
А Създателката на крале ме нарекоха, когато помогнах да поставят на трона Артур — добави тя и гласът й стана унил. Поклати бързо глава. — Това беше грешка. А и не ми беше първата. — Скатах се изсмя, но смехът й излезе треперлив и изглеждаше насилен. — Допускала съм много грешки.
— Татко казва, че човек може да се учи от грешките си.
Скати се изсмя високо.
— Не и аз. — Не успя да скрие нотката на горчивина в гласа си.
— Изглежда си имала труден живот — каза тихо Софи.
— Труден беше — призна Девата-воин.
— Някога имало ли е… — Момичето замълча, търсейки подходящата дума. — Някога имала ли си… приятел?
Скатах я изгледа остро, после се извърна и се втренчи в една витрина. За миг на Софи й се стори, че тя разглежда изложените обувки, но после осъзна, че Девата-воин гледа собственото си отражение в стъклото. Зачуди се какво ли вижда.
— Не — призна накрая Скати. — Никога не съм имала някой близък, някой специален. — Тя се усмихна сковано. — Древните се страхуват от мен и ме отбягват. А аз гледам да не се сближавам твърде много с човеците. Прекалено е тежко да ги гледам как остаряват и умират. Това е проклятието на безсмъртието: да гледаш как светът се променя и как всичко, което познаваш, гине. Помни това, Софи, ако някой ти предложи дара на безсмъртието. — Тя произнесе последната дума, като че ли беше ругатня.
— Звучи толкова самотно — каза предпазливо Софи. Никога по-рано не се беше замисляла какво е да си безсмъртен, да продължаваш да живееш, докато всичко, с което си свикнал, се промени и всички, които познаваш, те напуснат. Двете извървяха още десетина крачки в мълчание, преди Скати да заговори отново.
— Да, самотно е — призна тя, — много самотно.
— Знам какво е самотата — рече замислено Софи. — След като мама и татко толкова често ги няма и постоянно се местим от град на град, ни е трудно да си създаваме приятели. И е почти невъзможно да ги задържим. Предполагам, точно затова двамата с Джош винаги сме били толкова близки. Най-добрата ми приятелка, Ел, е в Ню Йорк. Непрекъснато говорим по телефона, пращаме си имейли и си чатим, но не съм я виждала от Коледа. Тя ми праща снимки, направени с телефона й, всеки път, щом си смени цвета на косата, за да знам как изглежда — добави Софи с усмивка. — Джош обаче дори не се опитва да завърже приятелства.
20
В индийските митове: зъл демон, убит от богинята Кали. Името му произлиза от индийските думи ракта (кръв) и вижда (семе) и се дължи на способността на демона от всяка негова капка кръв да се ражда нов Рактавиджа. — Б.пр.