Софи и Джош видяха как татуираните пеперуди потръпнаха, после заиграха и запулсираха върху ръцете на графа. Ефирните им криле затрептяха, антенките им помръднаха… а после татуировките се отделиха от тялото на мъжа.
Неспирен порой от мънички червени и бели пеперуди се заизлива от бледата кожа на Сен Жермен и изпълни хладния парижки въздух. Те закръжиха нагоре, отдалечавайки се от дребния мъж, в наглед нескончаема спирала от алени и пепеляво бели точици. Пеперудите накацаха по подпорите и гредите, нитовете и болтовете на металната кула, покривайки я с многоцветен, трептящ слой.
— Ignis24 — прошепна графът, като отметна глава назад и плесна с ръце.
И кулата лумна във фонтан от светлина, пращейки и пръскайки искри.
Мъжът се изсмя доволно на израженията на близнаците и каза:
— Знайте: аз съм граф Сен Жермен. Аз съм Господаря на огъня.
Глава 15
— Фойерверки — прошепна смаяно Софи.
Айфеловата кула бе озарена от зрелищни фойерверки. Синьо-златни гирлянди от светлина пробягваха цели триста метра до шпила на самия връх на кулата, където разцъфтяваха във фонтани от сини капки. Искрящи, съскащи, пращящи нишки с цветовете на дъгата се виеха между опорните греди, като се пръскаха и пукаха. Дебелите нитове на кулата проблясваха с бял огън, докато извитите греди сипеха хладни ледено сини капчици върху улицата далече долу.
Ефектът беше драматичен, но стана истински зрелищен, когато Сен Жермен щракна с пръстите на двете си ръце и цялата Айфелова кула грейна в бронзово, после в златно, после в зелено и накрая в синьо под утринното слънце. Пукащи гирлянди от светлина полетяха нагоре-надолу по метала. Огнени колела и ракети, фонтани и римски свещи, пръскалки и огнени змии запламтяха на всеки етаж. Шпилът на самия връх пръскаше червени, бели и сини искри, които се стичаха като пенлива течност през сърцевината на кулата.
Тълпата беше очарована.
Хората се събраха в подножието, като охкаха и ахкаха, и аплодираха всяка нова експлозия, а фотоапаратите им щракаха бясно. Шофьорите спираха колите си на пътя и излизаха от тях, вдигайки телефони с камери, за да снимат зашеметяващите и прекрасни гледки. За броени мигове десетките хора около кулата бяха нараснали до стотици, за още няколко минути се удвоиха, а после се удвоиха още веднъж — хората излизаха тичешком от магазините и домовете си, за да видят необикновеното представление.
А Никола Фламел и спътниците му бяха погълнати от тълпата.
В рядка проява на чувства, Макиавели удари по колата толкова силно, че ръката го заболя. Гледаше растящото множество и разбираше, че хората му няма да могат да си пробият път навреме, за да попречат на бягството на алхимика и останалите.
Въздухът пукаше и искреше от фойерверки; ракети излитаха със свистене високо във въздуха, където се пръскаха в кълба и водопади от светлина. Фишеци и бенгалски огньове пращяха около всеки от четирите огромни метални крака на кулата.
— Сър! — Млад полицейски капитан спря пред Макиавели и отдаде чест. — Какви са заповедите ви? Можем да си пробием път през тълпата, но вероятно ще има ранени.
Макиавели поклати глава.
— Не, недейте. — Знаеше, че Дий би го направил. Джон нямаше да се поколебае да срине цялата кула, убивайки стотици хора, само и само да залови Фламел. Протягайки се в целия си ръст, Николо едва успя да зърне фигурата на облечения в кожено палто Сен Жермен и смъртоносната Скатах, които отвеждаха младежите. Те се стопиха в огромната вече тълпа и изчезнаха. Но за негова изненада, щом върна поглед назад, видя, че Никола Фламел си стои там, където беше от самото начало, почти точно под върха на кулата.
Алхимикът вдигна дясната си ръка в насмешлив поздрав и гривната му от сребърни брънки проблесна на светлината.
Макиавели сграбчи за рамото полицейския капитан, завъртя го с изненадваща сила и посочи с дългия си тънък пръст.
— Онзи! Доведете ми онзи човек, пък ако ще това да е единственото нещо, което ще направите днес. И го искам жив и невредим!
Пред погледите на двамата Никола се врътна и забърза към западния крак на Айфеловата кула, по посока на моста „Йена“, но за разлика от другите не претича по моста, а сви надясно, по кея „Бранли“.
— Слушам, сър! — Капитанът хукна, насочвайки се малко встрани от Фламел, решен да пресече пътя му. — След мен — извика той и подчинените му се разтегнаха в колона зад него.
Дагон пристъпи към Макиавели.
— Искаш ли да проследя Сен Жермен и Сянката? — Главата му се завъртя и ноздрите му се издуха с влажен мляскащ звук. — Мога да уловя миризмата им.
Николо Макиавели поклати леко глава, докато влизаше обратно в колата.