— Поръчвам закуска. Умирам от глад. — Посочи с палец назад към Айфеловата кула, която все още бълваше фойерверки. — Правенето на такива неща изгаря много калории, ако ми простите за каламбура.
Момичето кимна — вече разбираше защо стомахът му къркори от глад, откакто бе създало мъглата.
Скатах настигна близнаците и закрачи редом със Софи, докато минаваха забързано покрай Американската катедрала.
— Не мисля, че ни следят — каза тя. Звучеше изненадано. — Очаквах, че Макиавели ще прати някого подире ни. — Тя потърка с палец долната си устна и загриза нащърбените си нокти.
Софи автоматично дръпна ръката на Скати от устата й.
— Недей да си гризеш ноктите.
Девата-воин премигна изненадано срещу нея, после смутено свали ръката си.
— Стар навик — промърмори тя. — Много стар навик.
— И какво ще правим сега? — попита Джош.
— Ще намерим подслон и ще си починем — рече мрачно Скатах. — Още много ли ще вървим? — подвикна тя към Сен Жермен, който все така крачеше начело.
— Няколко минутки — отвърна той, без да се обръща. — Една от по-малките ми градски къщи е наблизо.
Скати кимна.
— Когато стигнем там, ще се покрием, докато Никола се върне, ще отдъхнем и ще се преоблечем. — Тя сбърчи нос по посока на Джош. — А и ще си вземем душ — добави многозначително.
Руменина изби по бузите на младежа.
— Да не би да казваш, че мириша? — попита той, едновременно смутен и ядосан.
Софи докосна ръката на брат си, преди Девата-воин да успее да отговори.
— Само малко — каза тя. — Сигурно всички миришем.
Джош извърна очи, явно разстроен, после погледна отново към Скатах.
— А ти, предполагам, не миришеш — сопна се той.
— Не — каза тя. — Аз нямам потни жлези. Вампирите са много по-развити същества от човеците.
Те продължиха мълчаливо, докато улица „Пиер Шарон“ излезе на широкия булевард „Шан-з-Елизе“ — главната пътна артерия на Париж. Отляво се виждаше Триумфалната арка. Уличното движение на булеварда и в двете посоки беше спряло, шофьорите стояха до колите си, бъбреха оживено и бясно жестикулираха. Всички погледи бяха насочени към къдрещите се фойерверки, които продължаваха да избухват над Айфеловата кула.
— Как мислиш, че ще съобщят за това в новините? — попита Джош. — Айфеловата кула внезапно избухва във фойерверки.
Сен Жермен се озърна през рамо.
— Истината е, че това не е нещо толкова необичайно. Кулата често се озарява от фойерверки — на Нова година и в Деня на Бастилията25, например.
Предполагам, ще съобщят, че фойерверките, приготвени за Деня на Бастилията другия месец, са се възпламенили преждевременно. — Той спря и се огледа, когато чу някой да го вика по име.
— Не поглеждайте… — започна Скати, но беше прекалено късно: близнаците и графът вече се бяха обърнали по посока на виковете.
— Жермен…
— Хей, Жермен…
Двама младежи, които стояха до спрялата си кола, сочеха към графа и крещяха името му.
И двамата бяха облечени в джинси и тениски и много си приличаха със зализаните си коси и големите слънчеви очила. Те зарязаха колата насред пътя и се запровираха между спрелите автомобили, държейки в ръцете си някакви неща, които заприличаха на Джош на дълги, тесни ножове.
— Франсис — предупреди го бързо Скати, като стисна дланите си в юмруци. Излезе напред точно когато първият младеж стигна до графа. — Остави на мен…
— Господа. — Сен Жермен се обърна към двамата с широка усмивка, макар че близнаците, които се намираха зад него, видяха жълто-сини пламъци да танцуват по върховете на пръстите му.
— Снощният концерт беше страхотен — каза първият младеж, останал без дъх. Говореше на английски със силен немски акцент. Бутна нагоре слънчевите си очила и протегна дясната си ръка, и Джош осъзна, че онова, което бе сметнал за нож, беше просто дебела химикалка. — Може ли да получа автограф?
Пламъците по пръстите на графа угаснаха.
— Разбира се — каза той с доволна усмивка, посегна за химикалката и извади от един вътрешен джоб тефтерче със спирала. — Купихте ли си новия компактдиск? — попита, докато отваряше тефтерчето.
Вторият младеж, който носеше същите очила, измъкна червено-черен айпод от задния джоб на джинсите си.
— Вчера го свалих от „АйТюнс“26 — отвърна той със същия характерен акцент.
— И не забравяйте да хвърлите едно око на дивидито от концерта, когато излезе след месец. Има някои страхотни екстри, два-три ремикса и един великолепен мегамикс — добави Сен Жермен, като се подписа със замах и откъсна страниците от тефтерчето. — Много би ми се искало да си побъбрим, момчета, но бързам. Благодаря ви, че спряхте, оценявам това.