Те си стиснаха набързо ръцете и двамата младежи забързаха към колата си, като сравняваха автографите, а после плеснаха радостно длани.
Широко усмихнат, графът си пое дълбоко дъх и се обърна към близнаците.
— Нали ви казах, че съм известен човек.
— А скоро ще си известен труп, ако не се разкараме от тази улица — напомни му Скатах.
— Почти стигнахме — промърмори Сен Жермен. Поведе ги през „Шан-з-Елизе“ и по една странична уличка, после се шмугна в тесен павиран проход с високи стени, който се виеше зад гърбовете на сградите. Спря по средата му и пъхна ключ в една не отличаваща се с нищо врата в стената. Дървената врата беше покрита с вдлъбнатини и драскотини, мръсно зелената й боя се белеше на дълги ивици, оголвайки изкривените дъски отдолу, а в долната си част беше нацепена и напукана от триенето в земята.
— Може ли да предложа да си сложиш нова врата? — рече Девата-воин.
— Тази е новата — усмихна се бегло графът. — Дървото е само за маскировка. Под него има здрава стоманена плоча с ключалка с пет шипа. — Той отстъпи назад и пропусна близнаците да влязат преди него.
Те пристъпиха напред и бяха леко разочаровани от това, което видяха. Зад вратата имаше малък двор и четириетажна сграда. Отляво и отдясно високи, увенчани с шипове, стени деляха къщата от съседите й. Софи и Джош бяха очаквали нещо екзотично или дори драматично, но единственото, което видяха, бе занемарена, обсипана с листа, градина. В средата на двора бе разположен голям и грозен каменен басейн за птички27, само че вместо с вода, беше пълен с опадали листа и останки от птичи гнезда. Всички растения в саксиите и кошниците, заобикалящи фонтанчето по средата, бяха изсъхнали или вехнеха.
— Градинарят отсъства — каза Сен Жермен без никаква следа от смущение, — а мен не ме бива особено с растенията. — Той вдигна дясната си ръка и разпери пръсти. Всеки от тях лумна в различен цвят. Графът се усмихна и цветните пламъци обагриха лицето му в трептящи сенки. — Не ми е специалност.
Скатах спря на вратата и се огледа нагоре и надолу по уличката, като се вслушваше, наклонила глава на една страна. Щом се убеди, че не ги следят, затвори вратата и превъртя ключа в ключалката. Шиповете се плъзнаха в дупките с удовлетворително изщракване.
— Как ще ни намери Фламел? — попита Джош. Макар че се отнасяше предпазливо и с известен страх към алхимика, чувстваше се още по-неспокоен край Сен Жермен.
— Дадох му нещо, което да го води — обясни графът.
— Той ще се оправи ли? — попита Софи Скати.
— Сигурна съм, че ще се оправи — отвърна Девата-воин, макар че интонацията и погледът й издаваха нейните притеснения. Тя тъкмо се извръщаше от портата, когато се вцепени, челюстта й увисна и вампирските й зъби се показаха страховито.
Задната врата на къщата внезапно се бе отворила и оттам на двора бе излязла една фигура. Изведнъж аурата на Софи пламна в сребристобяло, тя залитна стреснато назад и се блъсна в брат си, от което и неговата аура оживя с пращене, очертавайки тялото му в златно и бронзово. И докато близнаците се бяха вкопчили един в друг, заслепени от сребърната и златна светлина на собствените си аури, те чуха Скатах да крещи. Това бе най-ужасяващият звук, който бяха чували някога.
Глава 16
— Стой!
Никола Фламел продължи да бяга, сви надясно и се втурна по кея „Бранли“.
— Спри или ще стрелям!
Фламел знаеше, че полицаите няма да стрелят — не можеха. Макиавели не би искал той да пострада.
Шляпането на кожени подметки по бетон и дрънченето на оръжия вече бяха по-близо и той можеше да чуе равномерното дишане на преследвача си. Неговото собствено дишане бе преминало в дълбоко пъшкане и Никола усещаше бодежи под ребрата от едната си страна. Рецептата в Сборника го поддържаше жив и здрав, но нямаше начин да надбяга този добре трениран полицай, който очевидно се намираше в чудесна форма.
Алхимикът спря толкова рязко, че полицейският капитан едва не се блъсна в него. Стоейки неподвижно, Фламел извърна глава да погледне през лявото си рамо. Полицаят беше извадил страховит черен пистолет и го държеше здраво с двете си ръце.
— Не мърдай! Горе ръцете!
Никола се обърна бавно с лице към полицая.
— Е, решавай, кое от двете ще е? — попита той меко.
Зад защитните очила мъжът премигна изненадано срещу него.
— Да не мърдам ли? Или да си вдигна ръцете?
Полицаят посочи нагоре с дулото на пистолета и Фламел вдигна ръце. Дотичаха още петима мъже от специалните части. Те насочиха най-различни оръжия към алхимика, докато заставаха в редица до своя капитан. Все още с ръце във въздуха, Никола завъртя бавно глава да ги огледа всички подред. В черните си униформи, шлемове, качулки и очила те приличаха на насекоми.
27
Плитък съд с вода върху пиедестал, който се използва за градинска украса. Често има и малко фонтанче в центъра си, което му придава вид на чешма. — Б.пр.