— И си женена — каза обвинително Скатах. — Кога и как стана това и защо не бях поканена? — изстреля тя на един дъх.
— Оженихме се преди четири години на Сънсет Бийч на Хаваите — по залез28, разбира се.
Търсехме те навсякъде, когато решихме да го направим — рече бързо Жана. — Наистина исках да присъстваш, исках да ми бъдеш шаферка.
Зелените очи на Девата-воин се присвиха, докато си спомняше.
— Преди четири години… струва ми се, бях в Непал и преследвах един подивял ни-гед. Снежен човек — поясни тя, когато видя обърканите изражения на Софи и Жана.
— Нямаше как да се свържем с теб. Телефонът ти не работеше, а имейлите се връщаха със съобщението, че пощенската ти кутия е пълна. — Жана хвана Скатах за ръката. — Ела, мога да ти покажа снимки. — Жената се обърна към Софи. — Сега трябва да ядеш. Имаш нужда да възстановиш енергията, която си изгорила. Пий много течности. Вода, плодови сокове, но никакъв кофеин — никакъв чай или кафе, нищо, което да те държи будна. След като се нахраните, Франсис ще ви заведе в стаите ви, където можете да си вземете душ и да си починете. Тя бавно изгледа Софи от главата до петите. — Ще ти намеря някакви дрехи. Ти си горе-долу моя размер. А по-късно ще поговорим за аурата ти. — Жана протегна лявата си ръка и разпери пръсти. Гъвкава метална ръкавица изникна с блещукане върху плътта й.
— Ще ти покажа как да я контролираш и да я оформяш в каквото пожелаеш. — Ръкавицата се превърна в метален крак на хищна птица със закривени нокти, преди да избледнее, разкривайки отново загорялата кожа на Жана. Само ноктите й останаха сребристи. Тя се наведе и целуна бързо момичето по двете бузи. — Но първо трябва да си починеш. А сега — каза тя, поглеждайки към Скати, — ела да ти покажа снимките.
Двете жени излязоха забързано от кухнята, а Софи се върна в другия край на дългата стая, където Сен Жермен говореше разпалено с брат й. Джош й подаде чиния, отрупана с плодове и хляб. Неговата беше препълнена с яйца и наденички. Софи усети как стомахът й се разбунтува при тази гледка и се насили да извърне поглед. Загриза плодовете, вслушвайки се в разговора.
— Не, аз съм човек, не мога да пробудя силите ти — казваше графът, когато тя се приближи. — За това ти трябва Древен или някой от малцината от Следващото поколение, които умеят да го правят. — Той се усмихна, показвайки кривите си зъби. — Не се тревожи, Никола ще намери някой да те пробуди.
— Тук, в Париж, има ли кой да го направи?
Сен Жермен се замисли за момент.
— Макиавели трябва да познава някого, сигурен съм. Той знае всичко. Но не и аз. — Графът се обърна към Софи с лек поклон. — Както разбирам, ти си имала късмета да бъдеш пробудена от легендарната Хеката, а после си била обучена във Въздушната магия от моята стара учителка Вещицата от Ендор. — Поклати глава. — Как е старата вещица? Тя никога не ме е харесвала — додаде той.
— Още не те харесва — каза бързо Софи, а после се изчерви.
— Извинявай. Не знам защо го казах.
Сен Жермен се изсмя.
— О, Софи, не го каза ти… е, не съвсем. Вещицата го каза. Ще ти отнеме известно време, докато се оправиш със спомените й. Тя ми се обади тази сутрин. Каза ми, че е вложила в теб не само Въздушната магия, а и цялото си знание. Мумийната техника не се използва в наше време; тя е невероятно опасна.
Софи хвърли бърз поглед към брат си. Той се беше втренчил в графа, попивайки всяка дума. От начина, по който бе стиснал уста, тя долови колко са напрегнати вратът и челюстта му.
— Трябвало е да си почиваш поне двайсет и четири часа, за да може съзнанието и подсъзнанието ти да се справят с внезапния приток на чужди спомени, мисли и идеи.
— Нямаше време — промърмори Софи.
— Е, сега има. Яжте, после ще ви заведа в стаите ви. Можете да спите толкова дълго, колкото искате. Намирате се в пълна безопасност. Никой дори не знае, че сте тук.
Глава 18
Те са в къщата на Сен Жермен, в една пресечка на „Шан-з-Елизе“. — Макиавели притисна телефона към ухото си и се облегна в черния, тапициран с кожа, стол. Завъртя се, за да погледне през високия прозорец. В далечината, над наклонените керемидени покриви, можеше да различи върха на Айфеловата кула. Фойерверките най-сетне бяха спрели, но във въздуха още висяха облаци с цветовете на дъгата. — Не се тревожи, докторе, държим къщата под наблюдение. Графът, Скатах и близнаците са вътре. Няма други обитатели.
Италианецът отдръпна телефона от ухото си, когато той засвири и запращя от смущения. Самолетът на Дий тъкмо излиташе от малко частно летище северно от Ел Ей. Щеше да спре в Ню Йорк за презареждане, после да прелети над океана до Шанън в Ирландия и да зареди отново, преди да продължи към Париж. Пращенето утихна и по телефона се разнесе силен и чист гласът на Джон.