В дъното на улица „Монморанси“ откри сградата, която търсеше.
Не беше се променила много. Някога камъните бяха кремави; сега бяха стари, нащърбени и протрити, почернели от сажди. Трите дървени прозореца и врати бяха нови, но самата сграда беше една от най-старите в Париж. Точно над средната врата имаше син метален номер 51, а над него — изтъркана каменна плоча, известяваща, че това някога е била Maison de Nicolas Flamel et de Perenelle, sa femme30. Една червена табела с формата на щит обявяваше, че това е Auberge Nicolas Flamel31. Сега тук имаше ресторант.
А някога това беше неговият дом.
Той пристъпи към прозореца и като се преструваше, че чете менюто, надникна вътре. Вътрешността бе напълно променена, разбира се — вероятно я бяха променяли безброй пъти, — но потъмнелите греди, минаващи по белия таван, като че ли бяха същите, към които често бе гледал преди повече от шестстотин години.
Двамата с Пернел бяха живели щастливо тук, осъзна Никола.
И в безопасност.
Животът им тогава беше по-простичък: не знаеха за Древните или за Тъмните древни, не знаеха нищо за Сборника или за безсмъртните, които го пазеха и се биеха за него.
И двамата с жена му тогава все още бяха обикновени хора.
В старите камъни на къщата имаше изсечени множество изображения, символи и букви, за които той знаеше, че са озадачавали и интригували учените през вековете. Повечето бяха безсмислени, нещо като тогавашните табели на магазини, но имаше няколко, които притежаваха особено значение. Той бързо се озърна наляво и надясно и като видя, че тясната уличка е пуста, вдигна дясната си ръка и проследи очертанията на буквата Н, изсечена в камъка отляво на средния прозорец. Зелена енергия се изви по буквата. После той проследи завъртяното Ф от другата страна на прозореца, оставяйки във въздуха блещукащо очертание. Хвана се с лявата ръка за рамката на прозореца и се изтегли върху перваза, а дясната му ръка се протегна нагоре и пръстите му напипаха очертанията на букви в старите камъни. Той позволи на една съвсем слаба струйка от аурата му да се процеди през пръстите му и натисна поредицата от букви… и под допира му камъкът стана топъл и мек. Фламел натисна… и пръстите му потънаха вътре. Свиха се около един предмет, скрит от него в солидния гранитен блок през XV век. Той го издърпа и скочи леко от перваза на земята, като бързо загърна предмета в купения вестник „Монд“. После се обърна и тръгна по уличката, без дори да хвърли поглед назад.
Преди да излезе на улица „Бобур“, Никола обърна лявата си ръка. В центъра на дланта му имаше идеален отпечатък на черната пеперуда, която Сен Жермен бе притиснал към кожата му. „Тя ще те доведе обратно при мен“ — беше казал графът.
Никола Фламел потърка леко татуировката с десния си показалец.
— Отведи ме при Сен Жермен — прошепна той.
Татуировката се размърда върху кожата му и черните крилца затрепкаха. После внезапно пеперудата се отдели от ръката му и запърха във въздуха пред него. Миг по-късно затанцува и закриволичи надолу по уличката.
— Умно — промърмори Никола, — много умно.
И тръгна след нея.
Глава 20
Пернел Фламел излезе от затворническата килия. Вратата изобщо не беше заключвана. Нямаше нужда: нищо не можеше да мине покрай сфинкса. Само че сега него го нямаше. Пернел вдиша дълбоко: противният мирис на създанието — застояла смесица от миризмите на змия, лъв и птица — бе отслабнал, позволявайки на обичайните миризми на Алкатраз — на сол и ръждив метал, на водорасли и ронещ се камък — да го надвият. Тя се обърна наляво и забърза по коридора между килиите. Намираше се на Скалата, но нямаше представа на кое точно място от огромния, рушащ се комплекс. Макар че двамата с Никола бяха живели в Сан Франциско в продължение на години, тя никога не бе изпитала желание да посети обитавания от призраци остров. Знаеше само, че се намира дълбоко под земята. Единствената светлина идваше от поставените на неравни интервали слаби крушки в телени клетки. Устните на Пернел се извиха в кисела усмивка; светлината не беше в нейна полза. Сфинксът се боеше от тъмното. Той произлизаше от време и място, когато в мрака наистина са се криели чудовища.