Когато излезе от спалнята си, поспря до вратата на стаята на сестра си и надзърна вътре. Ароматът на лавандула беше толкова силен, че очите му се насълзиха. Софи лежеше неподвижно на леглото си и дишането й бе равномерно. Жана продължаваше да седи край нея, държеше ръката й и мърмореше тихо на някакъв език, който той не разбираше. Младата жена извърна бавно глава, за да го погледне, и той видя, че очите й пак са станали плоски сребърни дискове, без никаква следа от бяло или от зеници. Тя се обърна пак към Софи.
Момчето продължи да ги гледа още секунда, преди да се извърне. Когато Вещицата от Ендор обучаваше сестра му на Въздушната магия, го бяха отпратили; сега това се случваше отново. Той бързо осъзнаваше, че в този нов магически свят няма място за такива като него — хора без сила.
Джош бавно се изкачи по тясното вито стълбище, което водеше до кабинета на Сен Жермен. Каквото и да бе очаквал да намери на тавана, то в никакъв случай не беше огромната, ярко осветена, стая, обзаведена в бяло дърво и хром. Таванът се простираше по дължината на цялата къща и бе превърнат в едно просторно помещение, а в единия му край имаше сводест прозорец, гледащ към „Шан-з-Елизе“. Огромната стая беше пълна с електроника и музикални инструменти, но нямаше и следа от графа.
До дясната стена, от единия до другия край на помещението, се простираше дълга маса. Тя беше отрупана с компютри, лаптопи, монитори с всякаква форма и размери, синтезатори, микс-пулт, музикални кий бордове и комплекти електронни ударни инструменти.
От другата страна на стаята върху стойки стърчаха три електрически китари, а около огромен LCD екран бяха наредени множество клавиатури.
— Как се чувстваш? — попита Сен Жермен.
На Джош му трябваше секунда, за да определи откъде идва гласът. Музикантът лежеше по гръб под масата, стиснал в ръцете си сноп USB кабели.
— Добре — отвърна Джош и с изненада откри, че е вярно. Чувстваше се по-добре, отколкото от доста време насам. — Даже не помня как съм легнал…
— И двамата бяхте изтощени — физически и умствено. А доколкото знам, лей-порталите изсмукват енергията ти до капка. Не че някога съм пътувал през такъв — добави графът. — Честно казано, бях изненадан, че още се държите на крака — промърмори той и пусна кабелите. — Ти спа около четиринайсет часа.
Момчето коленичи до него.
— Какво се опитваш да направиш?
— Преместих един монитор и кабелът падна; не съм сигурен кой е.
— Трябвало е да ги отбележиш с цветни лепенки — рече Джош. — Аз така правя. — Той се изправи, хвана края на кабела, свързан с широкоекранния монитор, и го дръпна нагоре-надолу. — Този е. — Кабелът се размърда в ръцете на Сен Жермен.
— Благодаря!
Мониторът внезапно светна, показвайки екран, пълен с плъзгачи и копчета.
Сен Жермен се изправи на крака и се отупа. Носеше същите дрехи като Джош.
— Стават ти. — Той кимна. — И ти стоят добре. Трябва по-често да носиш черно.
— Благодаря за дрехите… — Момчето млъкна. — Само че не знам как ще ти се отплатим.
Сен Жермен се изсмя кратко.
— Не съм ви ги дал назаем, това беше подарък. Не искам да ми ги връщате.
Преди Джош да успее да му благодари още веднъж, Сен Жермен удари по клавиатурата и момчето подскочи, когато от скритите говорители гръмна поредица от силни пиано акорди.
— Не се тревожи, таванът е звукоизолиран — каза Сен Жермен. — Няма да събудя Софи.
Момчето кимна към екрана.
— Всичката си музика ли пишеш на компютър?
— Кажи-речи. — Графът се огледа из стаята. — Сега всеки може да прави музика; не ти трябва почти нищо друго, освен компютър, малко софтуер, търпение и много фантазия. Ако ми потрябват истински инструменти за окончателния микс, ще наема музиканти. Но повечето неща мога да ги правя тук.
— Аз веднъж си свалих програма за улавяне на ритъма — призна Джош. — Но така и не успях да я схвана.
— Какво композираш?
— Е, не съм сигурен дали може да се нарече композиране. Комбинирам разни ембиънт миксове.
— С удоволствие бих чул каквото ти се намира.
— Всичко замина. Загубих компютъра, телефона и айпода си, когато Игдразил беше унищожен. — Само от това, че го произнесе на глас, му прилоша. А най-лошото беше, че нямаше представа какво точно е загубил. — Загубих летния си проект и всичката си музика, която беше около деветдесет гигабайта. Имах няколко страхотни бутлези33.
33
Нелегален музикален запис, който съдържа неиздавани официално песни или версии на песни. — Б.пр.