Никога няма да мога да си ги възстановя. — Той въздъхна. — Освен това загубих и стотици снимки — от всички места, където са ни водили мама и татко. Родителите ни са учени — археолози и палеонтолози — добави той, — така че сме виждали някои невероятни места.
— Изгубил си всичко това! Сигурно е тежко — рече съчувствено Сен Жермен. — Ами бекъпите?
Съкрушеното изражение върху лицето на Джош бе достатъчен отговор за графа.
— Какво ползваше — Mac или PC34?
— Всъщност и двата. Вкъщи татко използва PC, но в повечето училища, където сме ходили двамата със Софи, използваха Mac. Софи харесва Mac, но аз предпочитам PC — каза той. — Ако нещо се развали, обикновено мога да го разглобя и да си го оправя сам.
Сен Жермен отиде до края на масата и затършува под нея. Измъкна три лаптопа от различни марки и с различен размер на екраните и ги нареди на пода. Махна театрално с ръка.
— Избери си един.
Момчето премигна изненадано срещу него.
— Да си избера един ли?
— Всичките са PC — продължи графът — и са ми напълно непотребни. Вече минах изцяло на Mac.
Джош премести поглед от Сен Жермен към лаптопите, а после отново към музиканта. Той току-що бе срещнал този човек, не го познаваше, а ето че графът му предлагаше да си избере от три скъпи лаптопа. Момчето поклати глава.
— Благодаря, но не мога.
— Защо? — попита Сен Жермен.
Джош нямаше отговор на това.
— Трябва ти компютър. Аз ти предлагам един от тези. Ще се радвам, ако приемеш. — Графът се усмихна. — Израснал съм във време, когато поднасянето на дарове беше изкуство. Забелязвам, че хората през този век не знаят как да приемат елегантно един подарък.
— Не знам какво да кажа.
— Ами „благодаря“, например — предложи Сен Жермен.
Джош се усмихна.
— Да. Ами… благодаря — каза той колебливо. — Много ти благодаря. — Още докато говореше, знаеше кой компютър иска — малкия, дебел два пръста, лаптоп с единайсетинчов екран.
Графът порови под масата и извади три захранващи кабела, които пусна на пода до компютрите.
— Аз не ги използвам. И вероятно никога повече няма да ги използвам. Накрая ще им форматирам хард дисковете и ще ги подаря на местните училища. Избери си който искаш. Под масата ще намериш и чанта. — Сен Жермен млъкна, сините му очи заискриха и той почука по капака на лаптопа, към който гледаше Джош. После добави с усмивка: — Имам резервна дълготрайна батерия за този. Той ми беше любимият.
— Е, ако наистина не ги използваш…
Графът прокара пръст по капака на малкия лаптоп, оставяйки черта в прахта, а после вдигна ръка, за да може момчето да види черното петно на кожата му.
— Повярвай ми: не ги използвам.
— Ами, добре… благодаря. Никой досега не ми е правил такъв подарък — каза момчето, като вдигна малкия компютър и го заобръща в ръцете си. — Ще взема този… ако наистина си сигурен, че…
— Сигурен съм. Всичко му е инсталирано; има си даже безжичен интернет и превключва автоматично между европейски и американски ток35.
Освен това съдържа всичките ми албуми — каза Сен Жермен, — така че можеш да започнеш наново музикалната си колекция. Ще намериш също и mpeg видео на последния ми концерт. Хвърли му едно око, наистина е добър.
— Ще го видя — каза Джош, като включи лаптопа в контакта, за да зареди батерията.
— После ми кажи какво мислиш. И можеш да бъдеш откровен с мен — допълни графът.
— Наистина ли?
Сен Жермен се замисли за момент, после поклати глава.
— Не, всъщност не. Кажи ми само, ако ме смяташ за добър. Не обичам негативните отзиви, макар че човек би си помислил, че след близо триста години трябва да съм свикнал с тях.
Джош отвори лаптопа и го включи. Той забръмча и екранът му светна. Момчето се приведе напред и внимателно издуха прахта от клавиатурата. Когато системата зареди, екранът премигна и на него се появи образът на Сен Жермен на сцената, заобиколен от дузина инструменти.
— Сложил си своя снимка за уол пейпър? — попита невярващо Джош.
— Тази ми е една от любимите — отвърна музикантът.
Момчето кимна към екрана, а после огледа стаята.
— На всички тези инструменти ли можеш да свириш?
— На всички до един. Започнах с цигулка много отдавна, после минах на клавесин и флейта. Но вървя в крак с времето, непрекъснато усвоявам нови инструменти. През XVIII век използвах последните технологии — най-новите цигулки и клавишни инструменти — и ето ме сега, близо три века по-късно, правя същото. Страхотно е да си музикант в наше време. С тази технология най-после мога да изсвиря всички звуци, които чувам в главата си. — Пръстите му се плъзнаха по една клавиатура и от говорителите запя цял хор.
35
В Европа и Америка има различни стандарти за подавания в мрежата електрически ток. В Европа токът е с напрежение ~220 V и честота 50 Hz, а в Америка — с напрежение ~110 V и честота 60 Hz. — Б.пр.