— Стори ми се, каза, че щели да доведат Нидхьог? — попита Дий, като пренебрегна думите му.
Николо Макиавели почука по прозореца с грижливо поддържаните си нокти.
— Довели са го.
Докато дисите вървяха по тясната павирана уличка, оградена с високи стени, те се промениха.
Преобразуването стана, когато минаха през едно сенчесто петно. Влязоха като млади жени, облечени в кожени якета, джинси и ботуши… а миг по-късно бяха валкирии: девици-воини. Дълги ледено бели ризници се спускаха до коленете им, краката им бяха скрити във високи до коляното метални ботуши с шипове по върховете, а на ръцете си носеха тежки ръкавици от кожа и метал. Кръгли шлемове пазеха главите им и скриваха очите и носовете им, но оставяха устите им открити. На белите им кожени колани висяха по две ножници — за меч и кама. Всяка валкирия държеше в едната си ръка меч с широко острие, но имаше и второ оръжие, привързано на гърба си: копие, двуостра брадва и боен чук.
Те спряха пред една изгнила зелена врата. Едната валкирия се обърна да погледне към колата и посочи към вратата.
Макиавели натисна един бутон и прозорецът се спусна. После вдигна палец и кимна. Въпреки разнебитения си вид, това беше задната врата за къщата на Сен Жермен.
Всяка от дисите бръкна в кожена кесийка на колана си. Извадиха шепа плоски, подобни на камъчета, предмети и ги хвърлиха в основата на вратата.
— Те хвърлят руните — обясни Николо. — Призовават Нидхьог… създанието, което ти освободи, създание, което самите Древни бяха затворили.
— Не знаех, че е затворен под Световното дърво — промърмори Дий.
— Изненадан съм. Мислех, че знаеш всичко. — Макиавели се размърда на седалката, за да погледне към Джон. В слабата светлина можеше да види, че Магьосника изглежда пребледнял и челото му съвсем леко лъщи от пот. Италианецът от векове контролираше чувствата си, затова не се усмихна. — Защо унищожи Игдразил? — попита той.
— Той беше източникът на силата на Хеката — отвърна тихо Дий, вперил напрегнато очи във валкириите. Те се бяха отдръпнали от хвърлените на земята плоски камъчета и разговаряха тихо, сочейки някои от тях.
— Той беше стар колкото тази планета. А ти го унищожи, без дори да се замислиш. Защо го направи? — зачуди се на глас Макиавели.
— Направих каквото беше необходимо. — Думите на Джон бяха ледени. — Винаги ще правя каквото е необходимо, за да върна Древните на този свят.
— Но не обмисли последствията — каза меко Николо. — Всяко действие си има последствия. Игдразил, когото унищожи в Сенкоцарството на Хеката, се простираше в още няколко Сенкоцарства. Най-горните му клони достигаха до Сенкоцарството на Асгард46, а корените му се протягаха дълбоко в Нифлхайм47, Света на мрака. — Той видя как Дий се вцепени. — Ти не само освободи Нидхьог, но и унищожи поне три Сенкоцарства — а може би повече, — когато погуби Световното дърво.
— Не знаех…
— Създаде си доста врагове — продължи спокойно Макиавели, без да му обръща внимание, — опасни врагове. Чух, че Древната Хел48 се е спасила при унищожението на своето царство. Доколкото разбрах, тя те търси.
— Не ме е страх от нея — тросна се Магьосника, но гласът му потрепваше.
— А би трябвало — промърмори Николо. — Мен лично ме ужасява.
— Моят господар ще ме защити — рече уверено Дий.
— Той трябва да е наистина могъщ Древен, за да те защити от Хел. Никой, който й се е опълчвал, не е оставал жив.
— Моят господар е всемогъщ — сопна се Джон.
— С нетърпение чакам да узная самоличността на този загадъчен Древен.
— Когато всичко това свърши, може и да ви запозная — рече Дий. Кимна към уличката навън. — А това може да е много скоро.
Руническите камъчета съскаха и цвърчаха на земята.
Те представляваха неравни плоски парченца черен камък, върху всяко от които бяха изсечени поредица от начупени линии, квадратчета и резки. Сега линиите сияеха в червено и ален дим се виеше в неподвижния предутринен въздух.
Една от дисите използва върха на меча си, за да събере три рунически камъчета едно до друго. Втора избута едно камъче настрани със стоманения връх на ботуша си, а после довлече на негово място друго. Третата намери едно руническо камъче в края на купчината и го премести с меча си на нужното място в края на редицата от букви.
— Нидхьог — прошепнаха дисите, призовавайки кошмара, чието име бяха съставили от древните камъчета.
— Нидхьог — каза много тихо Макиавели. Погледна над рамото на Дий към шофьора си, който седеше и се взираше право напред, сякаш незаинтересуван от това, което се случваше от лявата му страна. — Знам какво се говори в легендите за него, но какво точно е той, Дагон?
48
В скандинавската митология: дъщеря на бога Локи, която управлява свое царство в Нифлхайм, наричано също Хел. Там отиват след смъртта си лошите хора. — Б.пр.