— Какво има? — попита той на безупречен френски, докато Макиавели се вслушваше напрегнато в телефона, запушил другото си ухо с пръст, за да се изолира от шума.
— Не съм сигурен, сър. Сигурно е някаква грешка. — Полицаят опита да се разсмее треперливо. — Няколко улици по-надолу хората съобщават, че имало… чудовище, заседнало в къща. Знам, че е невъзможно… — Гласът му заглъхна, когато се обърна да погледне към онова, което доскоро бе солидна триетажна къща, а сега от едната й страна зееше дупка.
Николо хвърли телефона обратно на полицая.
— Намери ми кола.
— Кола ли?
— Кола и карта — сопна се той.
— Да, сър. Можете да вземете моята. — Полицаят беше един от първите, пристигнали на местопроизшествието след десетки обаждания на разтревожени граждани. Той видя Макиавели и Дий да излизат бързешком от една уличка близо до източника на шума и ги спря, убеден, че имат нещо общо с докладваната експлозия. Грубите му викове бяха преминали в смайване, когато откри, че оплесканият с кал възрастен белокос мъж в окъсан костюм, всъщност е шефът на Главната дирекция за външна сигурност.
Полицаят подаде ключовете от колата си и една омачкана и прокъсана карта на центъра на Париж.
— Опасявам се, че това е всичко, което имам.
Макиавели ги грабна от ръката му.
— Свободен си. — Махна с ръка към улицата. — Върви да регулираш движението, не допускай никаква преса или зяпачи близо до къщата. Ясно ли е?
— Да, сър. — Полицаят хукна, благодарен, че си е запазил работата; никой не искаше да ядосва един от най-могъщите мъже във Франция.
Италианецът просна картата върху капака на колата.
— Ние сме тук — обясни той на Дий. — Нидхьог се насочва право на изток, но по някое време ще трябва да пресече „Шан-з-Елизе“, за да стигне до реката. Ако запази сегашната си посока, бих предположил, че ще излезе някъде тук. — Той почука с пръст на картата.
Двамата мъже се качиха в малката кола и Макиавели се огледа за момент, опитвайки се да определи предназначението на уредите. Не си спомняше кога е шофирал за последно — за това винаги се бе грижил Дагон. Най-сетне колата потегли със стържене на предавки и направи непозволен завой, който я изкара с поднасяне на пътя. После се устреми с рев по „Шан-з-Елизе“, оставяйки след себе си следи от гуми.
Джон седеше мълчаливо на предната седалка, стиснал с една ръка предпазния колан и опрял другата в таблото.
— Кой те е учил да караш? — попита той с треперещ глас, когато отскочиха от бордюра.
— Карл Бенц51 — сопна се Макиавели и добави: — Много отдавна.
— И колко колела имаше онази кола?
— Три.
Магьосника стисна очи, когато профучаха през едно кръстовище, разминавайки се на косъм с бавно пъплещ камион за миене на улиците.
— Е, и какво ще правим, като стигнем до Нидхьог? — попита той, съсредоточавайки се върху този проблем, за да отвлече ума си от кошмарното шофиране на Макиавели.
— Това си е твой проблем — отвърна италианецът. — В края на краищата ти си този, който го освободи.
— Но ти покани дисите тук. Така че отчасти вината е и твоя.
Николо натисна силно спирачките и колата се плъзна със свирещи гуми. Двигателят угасна и автомобилът спря.
— Защо спряхме? — попита Дий.
Макиавели посочи към прозореца.
— Слушай.
— От шума на сирените не мога да чуя нищо.
— Слушай — настоя Николо. — Нещо идва. — Той посочи наляво. — Оттам.
Джон свали прозореца си. През воя на сирените на полицейски коли, линейки и пожарни те чуха стържене на камък, звук от падащи тухли и острия звън на чупещо се стъкло…
Джош безсилно гледаше как застаналата върху чудовището жена замахва към Скати с меча си.
В същия миг звярът се размърда в нов опит да се освободи от приклещилите го сгради и острието не улучи, профучавайки опасно близо покрай главата на изпадналата в безсъзнание Дева-воин. Жената пристъпи по-нагоре по широкия врат на чудовището, стисна буца дебела кожа, наведе се странично над голямото немигащо око и мушна с върха на меча си към Скати. Но съществото пак се размърда и мечът се заби в предния му крак, близо до лапата, стиснала Девата-воин. Звярът не реагира, но Джош видя колко близо до Скатах мина острието. Жената се наведе пак и Джош знаеше, че този път тя ще улучи.
Трябваше да направи нещо! Той беше единствената надежда на Скати. Не можеше просто да си стои така и да гледа как убиват някого, когото познава. Затича се. Когато в къщата беше ударил създанието с меча, не се бе случило нищо, но когато бе забил върха в дебелата кожа…
Хванало Кларент с две ръце, както го бе научила Жана, момчето вложи всичките си сили в един финален спринт, устремявайки се към звяра. Усети как мечът затрептя в дланите му, точно преди да го забие в опашката на чудовището.
51
Немски автомобилен конструктор, който се смята за изобретател на бензиновия двигател. Основател на компанията „Мерцедес-Бенц“. — Б.пр.