— Софи! — изръмжа Фламел.
— Какво? — тросна се тя, обръщайки се към алхимика. Усети внезапен прилив на гняв; Джош беше прав през цялото време. Никола бе виновен за всичко.
— Софи — каза той по-нежно. — Трябва да ми помогнеш. Не мога да се справя сам.
Тя се обърна да погледне алхимика. Беше приклекнал на земята и около него се събираше хладна зелена пара. Дебело изумрудено въже от пушек се бе увило около единия огромен крак на Нидхьог и се губеше дълбоко в земята, където, изглежда, Фламел се бе опитал да го захване. Друго въже от пушек, по-тънко и по-ефирно от първото, се бе увило хлабаво около един от задните крака на създанието. Докато Нидхьог пълзеше напред, зеленото въже се скъса и се разтвори във въздуха. Още няколко стъпки и той щеше да завлече Скатах — нейната приятелка — в реката. Софи нямаше да позволи това да се случи.
Страхът и гневът й дадоха фокус. Когато тя натисна татуировката си, върху всеки от пръстите й лумна пламък. Момичето изля поток от сребърен огън върху гърба на Нидхьог, но това не даде никакъв резултат. Тогава Софи поръси върху създанието ситни горящи въгленчета, но то сякаш изобщо не забеляза. Продължи да се мъкне към водата.
Огънят не свърши работа, затова тя опита вятър. Но миниатюрните торнада, които хвърли срещу създанието, отскачаха от него, без да му причинят вреда. Ровейки из спомените на Вещицата, момичето опита един номер, който Хеката бе използвала срещу монголската орда. Вдигна силен вятър, който запрати жилещи песъчинки и прах в очите на Нидхьог. Създанието просто премигна и върху огромното му око се спусна втори, защитен клепач.
— Нищо не помага! — извика Софи, докато чудовището влачеше Скати все по-близо до ръба. — Нищо не помага!
Мечът на дисата замахна да посече Жана. Тя се наведе, тежкото острие изсвистя над главата й и се вряза в ситроена, като превърна предното стъкло в бял прах и отсече малките чистачки.
Жана беше бясна; тя обичаше своя „Чарлстън“. Франсис бе искал да й купи нова кола за рождения й ден през януари. Домъкна вкъщи един куп лъскави каталози и й каза да си избере някоя. Тя отблъсна каталозите и му каза, че винаги е искала малката класическа френска кола. Франсис претърси цяла Европа за идеалния модел, а после изхарчи едно малко състояние, за да го реставрира в първоначалния му вид. Когато й го поднесе, ситроенът беше овързан с три дебели панделки в синьо, бяло и червено53.
Нов широк замах на дисата остави бразда върху капака на колата, а следващият отсече малкия кръгъл фар, стърчащ като око над дясното предно колело. Фарът заподскача по земята и се пръсна на парчета.
— Знаеш ли — попита Жана, с потъмнели от гняв очи, като поднови атаката си срещу валкирията, придружавайки всяка дума с мощен удар на меча — колко е трудно да се намерят оригинални части за тази кола?
Дисата отстъпи, като отчаяно се мъчеше да се предпази от свистящото острие на Жана, а парчета от разпадащата й се ризница летяха наляво-надясно, докато мечът на дребната французойка сечеше все по-близо до нея. Тя опитваше различни бойни стилове, за да се защити, но нищо не помагаше срещу свирепата атака.
— Ще забележиш — продължи Орлеанската дева, докато изтикваше жената-воин към реката, — че аз нямам боен стил. Това е, защото бях обучавана от най-великия воин на света. Обучаваше ме Скатах — Сянката.
— Ти може и да ме победиш — рече мрачно дисата, — но сестрите ми ще отмъстят за моята смърт.
— Сестрите ти — каза Жана с един последен яростен удар, който прекърши надве меча на дисата. — Това да не са онези две валкирии, които в момента са замразени в свой собствен айсберг?
Дисата се препъна и се олюля на ръба на стената, ограждаща реката.
— Невъзможно. Ние сме непобедими.
— Всеки може да бъде победен. — Плоската страна на меча на Жана издрънча в шлема на дисата и я зашемети. После французойката се хвърли напред, рамото й се вряза в гърдите на олюляващата се диса и я събори в Сена. — Само идеалите са безсмъртни — прошепна тя.
Стиснала остатъка от счупения си меч, валкирията изчезна в тъмната река със силен плясък, който окъпа Жана от главата до петите.
Софи беше озадачена. Нейната магия се бе провалила срещу Нидхьог… но как тогава Джош бе…? Той не притежаваше сили.
Мечът: той имаше меча.
Софи издърпа Кларент от ръката на Фламел. И аурата й пламна на мига — пращяща, искряща, дълги ивици ледена светлина, въртящи се около тялото й. Тя усети прилив на емоции, хаотичен вихър от мисли, грозни мисли, мрачни мисли, спомените и чувствата на онези мъже и жени, които бяха носили меча в отминалите векове. Идеше й да го захвърли с отвращение, но знаеше, че той е може би единственият шанс на Скати. Опашката на Нидхьог беше ранена, значи Джош трябваше да го е порязал там. Но Софи беше видяла алхимика да сече по твърдата кожа без резултат.