— Дойдох само за да предам едно съобщение — отговори Мойсей.
— Съобщение? — фараонът отново се изсмя. — И кой би бил толкова глупав да ми изпрати съобщение без подарък? Със сигурност не и ти, Мойсей.
Той сведе глава.
— Не, велики Аменхотеп, не съм толкова глупав. Съобщението за теб е от… Бога на Израил.
Аменхотеп отстъпи назад. Неволно вдигна дясната си ръка, прикри гърди с нея и го гледа втренчено известно време, преди отново да се засмее. Гласът му бе колеблив и смирен:
— Братко, всички минали грехове са простени… Няма нужда да захвърляш всичко, което ни е скъпо заради… този фарс. Посрещам те у дома с отворени обятия.
— Бог ми прости — заяви Мойсей също толкова тихо, — така че нито имам нужда, нито търся прошка от хората. Дойдох само за да предам съобщението на великия фараон, на когото Богът на Израил казва: „Пусни моя народ да си върви“.
Така започна всичко.
Когато Мойсей дойде за трети път, Аменхотеп повика Ианий в двора, за да наблюдава как еврейският пророк спори смирено, но твърдо. При всяка среща Аменхотеп се ядосваше все повече и ставаше все по-враждебен. Той се оплака, че спи на пресекулки, а наяве го преследват странни, тревожни страхове. Накрая всичко това бе засенчено от открито отвращение и омраза към Мойсей. И Аменхотеп прекарваше всеки свой миг, заклеймявайки силата на юдейския Бог.
Ианий знаеше много добре, че не бива да се съмнява в еврейския Господ. И преди бе ставал свидетел на неговата сила, така че не се заблуждаваше кой ще победи, ако премерят сили. Но не можеше просто така да разкрие страховете си на фараона.
Въпреки плановете на Аменхотеп да отклони Мойсей, Ианий знаеше, че евреинът няма да се откаже от служенето на Бога. Отдавна беше научил, че юдейският Бог изисква и получава пълно отдаване от избраните си слуги. Не приема нищо по-малко. И щом Мойсей бе предал това съобщение на Аменхотеп, най-могъщия владетел на този свят, той със сигурност бе сред избраните. Да… беше избран, иначе отдавна щеше да е мъртъв.
И после мигът настъпи.
В присъствието на всички роби на Аменхотеп, куриерите, пазачите, наложниците и голям брой гуляйджии и гости Мойсей обяви високо и ясно:
— Аменхотеп, времето на приказките свърши! Виж силата на Бога на Израил.
Едва отзвучаха Моисеевите думи и неговият брат Аарон хвърли тоягата си на пода. След миг тя се превърна в змия. Не изглеждаше като Сет, крокодила, нито приличаше на обикновена змия. Беше същество с дължина шест кубита8 и тегло на човек, неестествено яростно пазещо територията си, което тормозеше два пъти по-големи от него създания. Покрита беше с толкова гъсти люспи, че дори въздух не можеше да мине през тях.
Аменхотеп се отдръпна стреснат.
— Ианий — извика той, — покажи на този юдей и отстъпник, че не е направил нещо, което и моите магьосници да не могат!
Превръщането на тояга в змия не беше лесна работа и Ианий се стегна. Съсредоточи се, започна да произнася нужните думи и магически формули и въпреки че търпеше големи болки, за да канализира силата, която работеше чрез него, той стоически не показа, че го боли. Знаеше, че това как другите възприемат неговата сила, е по-важно от самата нея.
Много често да ти вярват, че контролираш някаква сила, бе равносилно на това наистина да я притежаваш. Същият феномен работеше добре и за Аменхотеп, макар той да не притежаваше нищо друго, освен един златен трон и титлата „Син на Ра“.
В действителност Аменхотеп беше просто дете с късмет на един глупав старец, който бе станал безполезен. Затова Ианий щедро сложи бащата — предишния фараон, да спи веднага щом чукна петдесетака.
Фараоните идваха и си отиваха. Той беше силата зад трона. Силата винаги беше принадлежала на него и винаги бе била действителна. Но сега предусети, че тя няма да е достатъчна за това състезание.
Щом приключи със заклинанието, той вдигна лице, за да види, че неговият бог не го бе изоставил/Защото на пода срещу евреина лежеше втора, змия, голяма колкото неговата. Тогава Иамврий също хвърли тоягата си на пода, повтори заклинанието и там се появи и неговата змия.
За миг реши, че е надминал пророка на Израил, но това не продължи дълго. Когато змията на Мойсей уби и изяде двете змии на египтяните, той разбра, че битката ще бъде дълга и трудна.