Кейхил си даде време да осмисли чутото, после бавно тръгна към отвора. Извади фенерче и надникна вътре, но не прекрачи. Проучва пещерата известно време и после се обърна към Тейлър:
— Джек, какво става тук?
Тейлър вдигна рамене, свали шапката с плоска периферия и плъзна ръка през косата си. — Този човек…
— Торн.
— Точно така, господин Торн… Господин Торн казва, че е видял там вътре скелет.
Тейлър сдържано махна с шапка към дупката в стената.
— Каза, че изглеждал така, сякаш е на неколкостотин години. — Той отново вдигна рамене. Торн видя, че младокът ставаше все по-неспокоен.
При нужда Кейхил явно можеше да бъде и груб. Той погледна твърдо Торн.
— Казваш, че там вътре е имало мъртвец?
Торн наклони глава.
— В Лос Анджелис работих доста години като…
— Да, знам — изръмжа Кейхил. — Проверих миналото ти. — Той отмести очи от възмутения поглед на Торн. — Нищо лично, приятел. Правя го с всички. Просто искам да знам кой влиза в моята община. И между другото, синко, точно в момента екипът ми е все от млади момчета. Ако случайно имаш нужда от работа…
— Благодаря, Кейхил, но нямам нужда. Свърших с това. — Торн въздъхна. — Както и да е, този тип беше мъртъв от дълго време. Може би неколкостотин години. Костите бяха започнали да се вкаменяват. Смъртта му е била насилствена. Мъчителна.
— Откъде знаеш, че е била насилствена?
Торн махна неопределено с ръка.
— Имаше строшени ребра, големи поражения от куршуми или сачми в тялото, но никакви увреждания по черепа. Изглежда, първо са го погребали жив, а после са почнали да гърмят по него. Не смятам, че е живял дълго след това, но може и да са минали няколко часа. Във всеки случай е живял достатъчно, за да изпише онова на стената.
Кейхил го гледаше втренчено.
— Тогава къде е? Станал е и си е тръгнал?
Мълчанието беше неприятно плътно.
Кейхил огледа внимателно гроба, вкара патрон в пушката помпа и пристъпи към входа. Спря и започна да претърсва с фенерчето. Видя следите и главата му остана приведена дълго време. Торн го чу как мърмори:
— Мъртъвците не стават и не си тръгват.
Нямаше нужда да отговаря, но се чу да казва:
— Това означава, че някой се е промъкнал тук и е взел тялото, докато аз чаках Тейлър отвън.
— Да — бързо се съгласи Тейлър, — сигурно се е случило точно така.
Кейхил плъзна лъча на фенерчето по белезниците и долови проблясването на среброто.
— Това сребро ли е?
— Така мисля.
Кейхил не отмести очите от белезниците.
— Кой глупак ще вземе безполезните кости на някакъв мъртвец, а ще остави такова количество сребро?
— Добър въпрос — кимна Торн и погледна право в Кейхил. — Какво става тук, шерифе?
— Не знам — вдигна рамене Кейхил. — Помня последното семейство, което живя тук. Родителите полудяха, убиха трите си деца и после се самоубиха. Никой не знае защо. — Той направи пауза. — Изглеждаха напълно нормални, разбира се, докато не извършиха масово убийство. Бащата беше в градския съвет. Последовател на Котън Матър10. Съпругата му членуваше в Асоциацията на родителите и учителите, в Търговската камара, в хора на първа баптистка черква, в това, в онова… Настина беше много дейна. Имаха цял куп деца и… вече казах, на мен ми изглеждаха, наред.
— Никой ли няма представа защо са го направили?
Кейхил мрачно поклати глава.
— Ни най-малка. Просто превъртяха. Толкоз.
Добре, помисли си Торн уморено, тук долу няма какво повече да се прави. Не му пречеше да слуша за убийства. Току-що бе напуснал работа, в която те се обсъждаха й анализираха по двадесет и четири часа на ден.
Торн реши, че скелетът е по-раншна жертва на семейството и той не е преценил добре възрастта на костите. В края на краищата, не беше същото като да прецениш възрастта на разлагащо се тяло, в което беше доста добър.
Костите си бяха просто кости, освен ако нямаш докторат по съдебна медицина. Торн се усъмни в по-раншния си анализ. Затворени в гроб без въздух, костите можеха да са както на сто години, така и на хиляда. Може да са станали на прах, защото ги беше изложил на въздух.
А и какво значение имаше това? Сто години, шестстотин, хиляда. Нямаше значение. Мъртвият си е мъртъв и Торн бе сигурен, че е умрял много отдавна. Който и да беше виновен за убийството, също вече беше мъртъв.
10
Известен пуритански свещеник, писател и проповедник, свързан с процесите срещу вещиците в Салем. — Б.пр.