дали са произнесли такваз благословия.
— Да бъде както кажеш — отвърнаха ония.
Кашапа им задума: — Най-мъдри на земята, бог Индра е създаден да властва в трите свята
по заповед на Брама. Недейте иска втори, че значи туй на Брама властта да се оспори.
Но тъй като сте святи самите и не бива изречената дума от вас да е лъжлива,
ще има втори Индра, и с по-голяма сила, но той да бъде птица-орлица огнекрила.
Смилете се над Индра, о праведници святи, самият той да моля за милост ме изпрати.
Отвърнаха: — Молитви за втори властелин отправяхме, а ти пък се молеше за син.
И нека да се сбъднат чрез твоя син и двете молитви — той да бъде дори от боговете
по-силен. — И тогава, изкъпана, жената на мъдрия Кашапа — богинята Вината,
до него приближи се в най-подходящо време, когато у жените пониква плод от семе.
И каза й Кашапа: — Ще бъдеш ти честита. Ще имаш двама сина. Светът ще ги почита.
Внимателно носи ги: единият от наште потомци ще се слави сред тварите летящи
тъй както богът Индра в селенията божи. И птичия си образ да сменя той ще може.
На Индра каза: — Моите потомци ще изпратя при тебе да ти бъдат помощници и братя.
Не ще изтръгне никой на твойта власт юздите. А ти недей обижда с надменност мъдреците,
защото притежават оръжието слово,
а словото наказва от всичко най-сурово.
Замина богът Индра спокоен към небето, че първото му място остава неотнето.
Вината с двама сина сдоби се, от които единият остана със тяло неразвито —
на слънцето предвестник, в зори се появява А другият — Гаруда. За неговата слава
сега ще ти разкажа, потомъко на Бригу Изслушай ме, а после на други разкажи го.
ПЕСЕН ДЕВЕТА
Битката на Гаруда с боговете.
Сута каза:
Събраната от Индра войска великолепна, съгледала Гаруда, уплашена потрепна.
И воините даже заудряха в заблуда по своите другари, а не върху Гаруда.
Метяха ги крилата, разкъсваше ги клюнът. От ноктите прегърнат, от клюна му целунат,
загиваше веднага тоз, който се противи. Да може да разпръсне останалите живи,
Гаруда като вятър крилете си размята
и вдигна прах, та с него затули трите свята.
В мъгла потъна всичко и божата армада не можеше да вижда врага и да напада.
Бог Индра заповяда и в миг вихрушка бурна, изпратена от бога на вятъра, се втурна
и облака разпръсна. Връз птицата от всяка посока боговете се втурнаха в атака.
Притисната натясно, тя писъци нададе, напомнящи за екот от облачни грамади.
Самата като облак се вдигна над главите на воините божи, които страховити
захвърляха отдолу към нея боздугани
и дискове, със форма на слънце изковани.
Гаруда не потрепна, посрещайки пороя от копия и пики, а с ноктите и своя
всесилен клюн громеше и гонеше врага си подобно облак, който не дъжд, а кърви ръси.
Небесната армада напълно бе разбита. Гаруда се отправи към делвата с амрита.
Но там пламтеше огън. Раздухваха го хали. Самото слънце сякаш от него се подпали.
Стъписан пред пожара, тогава царят-птица, комуто са дарени крила за колесница,
отвори многобройни уста по свойто тяло,1 изпи реките земни. В небето запламтяло
водата им изсипа и огънят угасна. Тогава тази птица грамадна и ужасна
смали се в златна птичка — да влезе във онази потайна клетка, дето амритата се пази.
ПЕСЕН ДЕСЕТА
Гаруда се завръща при змиите с амрита.
Сута каза:
Промуши се Гаруда до мястото с амрита тъй както в океана пенлив поток връхлита,
тъй както лъч небесен в отверстие се стрелва. Но беше недостъпна жадуваната делва.
Пред нея се въртеше огромен кръг с ножове, които бяха остро наточени — готови
на късове да срежат по-бързо от бръсначи тоз, който се опита оттатък да прекрачи.
Сред спиците Гаруда намери цепнатина, смали си още малко размерите и мина.
Оттатък колелото стояха двойка кобри
на стража, без да мигнат с очите си злокобни.
На всяка из устата кълба от огън бликат, сред огъня проблясва светкавица — езикът.
Погледне ли те само коя да е от тях,
на пепел те превръща. Затуй засипа с прах
очите им Гаруда и хищниците слепи додето да прогледнат, телата им разцепи.
Стремително се втурна, амритата открадна, събори колелото и литна — пак грамадна,
блестяща като слънце, отнасяща амрита на змиите, обаче сама не я опита.
Гаруда срещна Вишну, летейки по небето. Всевишният властител доволен бе, задето
Гаруда не изгълта амритата веднага — макар и похитител, изгода в туй не влага.
— Поискай дар от мене — му рече Нараяна. Гаруда каза: — Искам над тебе да застана.