Неговите врагове решават тогава да му противопоставят някоя също толкова бляскава личност, която да го засенчи. И откриват Нилус.
Нилус бил скитащ монах, който с овехтяло расо и дълга пророческа брада се скитал (и какво друго да прави?) из горите, бил завъдил две жени, една дъщеричка и един помощник или любовник, все едно, и всичко това му тежало на главата. Наполовина гуру, от тези, дето изчезват с общата каса, наполовина отшелник, от тези, които високо обявяват, че иде краят на света. Но всъщност неговата идея-фикс били черните замисли на Антихриста.
Планът на поддръжниците на Нилус бил да го направят поп, така че като се ожени (е, една съпруга повече не пречи) за Елена Александровна Озерова, придворна дама на царицата, да стане изповедник на царя.
— Аз съм благ човек, каза Белбо, но започвам да подозирам, че клането в Царское село всъщност е било акция за обезпаразитяване.
Накратко казано, в определен момент привържениците на Филип обвинили Нилус в разгулен живот и само един господ знае дали не са били прави. Нилус бил принуден да напусне двореца, но точно тогава някой му идва на помощ, като му подхвърля текста на „Протоколите“. И понеже всичко било така объркано между мартинисти (последователи на свети Мартин) и мартинезисти (поклонници на Мартинес де Паскуали, онзи, към когото Алие се отнасяше с не особено голяма любов), и тъй като Паскуали според слуховете бил евреин, като се дискредитирали евреите, се дискредитирали и мартинистите, а като се дискредитирали мартинистите, се унищожавал Филип.
И наистина, един първи непълен вариант на „Протоколите“ бил публикуван в „Знамя“, петербургски вестник, ръководен от войнствуващия антисемит Хрушчевин. През 1905 година, с благословията на правителствената цензура, този първи вариант, но допълнен, бил препечатан в книга, „¤зточИзточИИИИзточници на нашите злини“, не случайно публикувана от някой си Бутми, който заедно с Хрушчевин участвувал в създаването на Съюза на Руския народ, по-късно известен като Черните Центуриони, организация, която привличала най-обикновени криминални престъпници, за да извършват крайно десни погроми и атентати. Бутми продължил да публикува, вече от свое име, и други издания на това произведение, под заглавието „Враговете на човешката раса — Протоколи, изнесени от тайните служби на централната ционистка организация“.
Но все пак ставало дума за евтини брошури. Пространната версия на „Протоколите“, тази, която е преведена в целия свят, излиза през 1905 година в третото издание на книгата на Нилус „Великото в Нищожното: Антихристът като неизбежна политическа даденост“, Царское село, спомоществовател — местната секция на Червения кръст. И тъй като тази книга се вписвала в рамките на най-задълбочената мистична мисъл, тя попаднала в ръцете на царя. Московският митрополит препоръчвал прочита й във всички големи църкви.
— Но каква е връзката на „Протоколите“ с нашия План? — запитах. Непрекъснато говорим за тези „Протоколи“. Хайде да ги прочетем.
— Това е най-лесното, заяви Диоталеви, винаги се намира някой, който да ги преиздава. Навремето дори го правеха, за да демонстрират възмущението си и лоялността към документа, но после лека-полека започнаха да ги публикуват с огромно удоволствие.
— Чудесни хора.
93
Единственото познато нам общество, което би било способно да ни конкурира в тези изкуства, може да бъде това на йезуитите. Но ние успяхме да всеем недоверие към йезуитите у глупавите плебеи, тъй като това общество е всеизвестно, докато ние действуваме в сянка, строго пазейки тайната.
„Протоколите“ са поредица от двадесет и четири програмни декларации, приписвани на Мъдреците на Цион. Съдържанието на тези „Протоколи“ ни се видя твърде противоречиво — Мъдреците искат ту да ограничат свободата на словото, ту да насърчават либертинизма. Критикуват либерализма, но сякаш изграждат програмата, която радикалните леви приписват на капиталистическата мултинационална индустрия, включително използуването на спорта и нагледната агитация като средства за потискане на мисленето. Като анализират различните методи за постигане на властта над целия свят, те възхваляват могъществото на златото. Решават да подпомогнат революциите във всички страни, като използуват недоволството и заблуждават народа, изповядвайки либерални идеи, но същевременно искат да насърчават неравенството. Изчисляват как да установят навсякъде президентска власт, контролирана от техни верни хора. Решават да подклаждат войни, да увеличават производството на оръжие и (това го каза и Салон) да построят подземни железници (подземни!), за да имат възможност да минират големите градове.