— А вие откъде знаете тези неща?
— Мисля, че ви казах: бедният ми баща работеше за руската Охранка. Е, добре, аз помня, че по онова време царската полиция се занимаваше с Кръвниците, струва ми се, Рачковски пръв се беше досетил за тях… След това изоставиха тази следа, защото, ако в историята бяха замесен Кръвниците, не можеха да участвуват евреите, а опасността тогава идваше от евреите. Както винаги. Евреите се върнаха в Палестина и принудиха другите да се измъкнат от пещерите. Но тази история е доста объркана, нека спрем дотук.
Изглежда, вече се разкайваше, че се е разбъбрил, и бързо-бързо се сбогува с мен. Но имаше и още нещо. След всичко, което се случи, сега съм убеден, че не съм сънувал, но онзи ден помислих, че халюцинирам, защото, проследявайки с поглед Салон, който излизаше от бара, ми се стори, че на ъгъла се спира при някакъв мъж с арабски черти на лицето.
Във всеки случай ми беше разказал достатъчно, за да възбуди до краен предел въображението ми. Стареца от Планината и Кръвниците не ми бяха непознати: споменавах ги в дипломната си работа, защото Тамплиерите бяха обвинени, че са сключвали тъмни сделки и с тях. Как можех да го забравя?
Така отново умът ми заработи, а още повече пръстите: прехвърлих старите си фишове и в главата ми блесна такава смайваща мисъл, че нямах търпение да не я споделя с Белбо.
На сутринта нахълтах в стаята му.
— Объркали са всичко. Объркали сме всичко.
— Кой е объркал? Успокойте се, Казобон. О, господи, пак ли Планът? За миг се поколеба. Има лоши новини от Диоталеви. Той не говори и аз се обадих в болницата, но там не пожелаха да ми съобщят нищо конкретно, защото не съм му бил роднина. А като няма роднини, кой ще се грижи за него? Не ми харесаха недомлъвките им. Доброкачествено е, казаха, но лечението не било достатъчно, трябвало да постъпи за около месец, а можело и да се опита хирургическа намеса… С други думи, нещо крият и тази история все по-малко ми харесва.
Не знаех какво да отговоря, започнах да разлиствам някакъв ръкопис, за да залича спомена от триумфалното си нахълтване. Но пък Белбо не издържа. Беше като комарджия, на когото изведнъж са показали ново тесте.
— По дяволите, извика. Все пак животът продължава. Казвайте.
— Объркали са всичко. И ние сме объркали всичко или почти всичко. И така: Хитлер прави знаем какво с евреите, но тайната си остава тайна. Окултистите от цял свят в продължение на векове учат иврит, изцеждат Кабалата отвсякъде и какво постигат? Само умението да съставят хороскопи. Защо?
— Ами… Защото липсващата част на йерусалимците все още се крие някъде. А и другата част, на павликяните. Доколкото знаем, и тя не е открита…
— Така би отговорил Алие. Моят отговор е по-добър. Евреите нямат пръст в тая работа.
— В какъв смисъл?
— Евреите нямат нищо общо с Плана. И не могат да имат. Нека си представим положението на Тамплиерите първо в Йерусалим, а после в европейските лагери. Френските рицари се срещат с германските, португалските, испанските, италианските, английските, а всички заедно се свързват с византийското крило и главно мерят сили с противника турчин. Противник, с когото се бият, но и с когото преговарят, както видяхме. Така изглеждали противоборствуващите сили и отношенията им били като между благородници от еднакъв ранг. Какви са били евреите в Палестина по това време? Верско и расово малцинство, толерирано, дори уважавано от арабите, които се отнасяли към него с доброжелателно снизхождение, и малтретирано от християните, защото, нека не забравяме, че в хода на разните кръстоносни походи падало голямо плячкосване на гетата и не по-малко колене. А ние си представяме, че Тамплиерите сред цялата тази гадория и воня си разменяли с евреите мистични сведения. Как не! И в европейските лагери евреите се появявали като лихвари, паплач, гледана накриво, която може да се използува, но без да й се доверява човек. Говорим за отношения между рицари, изграждаме плана на една духовна общност, а си въобразихме, че Тамплиерите от Провенс могат да допуснат в играта граждани от втора категория. Как не!
— Но всички магьосници от Ренесанса, които се втурват да учат Кабалата…
— Няма как. Вече били близо до третата среща, нетърпеливи, търсели преки пътечки. Ивритът им изглеждал език свещен и тайнствен. Кабалистите се трудили за себе си и за други цели, а тридесет и шестимата, пръснати по света, си били втълпили, че този неразбираем език крие кой знае какви тайни. Не друг, а Пико дела Мирандола казва, че „никакви имена, доколкото са такива и за да имат значение, в магическото дело не могат да имат сила, nisi sint Hebraica“, тоест ако не са еврейски. Какво значи това? Явно Пико дела Мирандола е бил глупак.