— Те не са съвсем черни и човек не бива да ги счита чак за низши и негодни хора. Когато Египет завоювал Судан, такалехите най-дълго се съпротивявали. Те са храбри войни и са се прославили в борбата с египтяните. Страната на такалехите се отличава със своите богати медни мини и гостоприемството, което нейните жители проявяват спрямо всеки чужденец. Те са подвластни на своя мек36, който има правото да продава като роби всички поданици, които не са му покорни или по някаква друга причина са му станали омразни. Военнопленниците също могат да бъдат продавани, ако не са били преди туй всички изклани, както предписва старият обичай.
— Тогава е възможно този керван да се състои от такива продадени хора. Мислиш ли, че има от какво да се боим, ако срещнем тези люде?
— Вероятно не. Та нали нито при нас, нито при тях има причина за създаване на търкания помежду ни.
— Няма ли да отидем при тях?
— Не. Макар и да няма защо да се опасяваме от тях, то нямаме и повод да ги потърсим. Както изглежда, ние още преди вечерта ще достигнем някой кор и ще направим там бивака си. Натъкнат ли се те там на нас, е, тогава какво да се прави. Но да търсим направо срещата, не е нужно.
Отбихме отново на юг. Монотонността на ездата бе най-после прекъсната, а очакването дали ще имаме среща с кервана не позволи да изпаднем пак в състоянието на душевна апатия, в което преди това се бяхме намирали.
Следобедът мина и привечер забелязахме, че наближаваме днешната цел. Южният хоризонт, който дотогава се бе сливал с небето, се открои сега контрастно и тъй като тази тъмна линия по тия места не можеше да означава планинска верига, то трябваше да я приемем като признак за наличието на гора.
Достигнахме я на едно място, където тя беше много тясна, понеже пороището тук беше толкова дълбоко врязано, че водите му почти никога не докосваха високите брегове и не можеха да им действат плодотворно. Стръмнината отсам и отсреща беше толкова голяма, че бе невъзможно да отидем с камилите отвъд. Ето защо трябваше да яздим покрай брега, додето намерим подходящо място за преминаване.
Този кор беше дере, по което през карафа37 сигурно протичаше обилно количество вода. Сега мястото, при което се бяхме натъкнали на коритото, вече беше напълно пресъхнало. След четвърт час обаче бреговете станаха по-плитки и образуваха един вид езеро, чиято вода бе така чиста и бистра, че нямаше как да бъде наречено блато. То беше толкова широко, че човек не можеше да види другия бряг. По нашия растяха високи дървета.
Езерото скоро направи една извивка наляво и после премина в тесен ръкав от застояла вода, който го свързваше с второ, още по-голямо езеро. Водата на този ръкав не можеше да е дълбока, защото от нея израстваха многобройни дървета със силно развити корони. Тя сигурно пресъхваше напълно още преди горещите месеци. Тук сигурно нямаше да е трудно да се стигне отсреща, поради което реших да лагеруваме на това място.
Слязохме, напоихме камилите от доста чистата вода и после ги вързахме за храстите, растящи по брега между дърветата. Така можеха да гризат сочните вейки. Докато събирахме после сухи съчки за защитен огън срещу комарите, видяхме да се задава керванът, който бяхме наблюдавали. Яздещите начело мъже, сред които се намираше един истински голиат, спряха и ни заоглеждаха отдалеч. После исполинът приближи, огледа ни внимателно с мрачен поглед, подкара животното си към храстите, за да надникне и сред тях, и накрая запита, без преди туй да поздрави:
— Какво правите тук при Махаде ед Дилл?
Това име означава Брода на сянката, Сенчестия брод. Значи бяхме намерили правилното място, където човек можеше да премине пороището. Когато в Ориента някой не поздрави при среща, това всякога е лош признак. Този мъж изобщо не създаваше впечатление, което да събуди доверието ти. По тая причина отвърнах сухо:
— Отморяваме се, както виждаш.
— През нощта тук ли ще останете?
— Зависи от това дали ще ни хареса, и дали ще бъдем необезпокоявани.
— Сами ли сте?
— Не питай нас, а очите си!
— На теб май не са ти втълпени достойнствата на учтивостта!
— Аз ги притежавам, но ги проявявам само когато хората са също учтиви спрямо мен. Ти ни отказа поздрава.
— Аз не ви познавам. Кой си?
— Първо искам да узная твоето име и положение.
— Аз стоя по-високо от теб, така че би трябвало ти да ми дадеш пръв информация. Знай, аз съм Шедид, най-храбрият воин на краля на такалехите!
— А аз съм мюдюрът на Джарабуб. Надявам се, мястото ти е известно!